— Ще направя всичко, за да ти помогна… стига да не е нещо нередно!
— Да, всеки може да каже това. Предложението ти не е особено примамливо, имайки предвид, че ти решаваш какво е редно и какво не е. Ще пишеш ли на Алис… всъщност по-добре отиди при нея и й обясни, че имам нужда от парите й.
— Как бих могла да замина за Лондон сега?
— Би могла, ако решиш. Или искам прекалено много? Тогава й пиши. Ще изглежда по-добре, идващо от теб, отколкото от мен. Обясни й, че трябва да платя за предизборната си кампания предварително и не мога да се надявам на успех, ако не го направя. Съмнявам се, че веднага ще ми поискат парите, но човек никога не знае. Те са наясно, че не съм богат мъж и не мога да очаквам от тях да продължат да се борят, ако не знаят, че парите им са осигурени. Скръби вече си изпати няколко пъти от тези градски кандидати и няма да допусне това да се случи отново.
Той направи пауза, за да може Кейт да отговори.
— Джордж — каза бавно тя.
— Какво?
— Иска ми се да опиташ нещо друго.
— Няма друго! Колко типично за една жена — да се обяви против единствения възможен план.
— Не мисля, че трябва да взимаш парите от Алис.
— Скъпа Кейт, позволи ми сам да преценя какво трябва или не трябва да правя. Самата Алис ме разбира чудесно. Знае, че за да спечеля тези избори, което и двамата искаме…
— Аз също го искам — прекъсна го Кейт.
— Много добре. Алис знае, че не мога да постигна това без пари и ми предложи помощта, от която имам нужда. Предпочитам ти да й кажеш колко много се нуждая от тази помощ, отколкото аз да го правя. Това е всичко. Ако си и наполовина толкова умна, колкото си мисля, ще разбереш това.
Кейт разбираше всичко много добре. Бе наясно с факта, че брат й се срамуваше от онова, което смяташе да стори. Срамуваше се толкова много, че предпочиташе да използва нейния глас, вместо своя.
— Искам веднага да й пишеш — продължи той, след като не ти се занимава да отидеш до Лондон.
— Не става въпрос за това дали ми се занимава, или не — отговори Кейт. — Бих отишла пеша до Лондон, за да ти донеса пари.
— Нима мислиш, че Алис ще откаже да ми ги даде? — попита той и я погледна.
— Сигурна съм, че няма да ти откаже, но не мисля, че трябва да ги взимаш от нея. Според мен има нещо свято и неприкосновено в собствеността на момичето, за което смяташ да се ожениш.
— Ако има нещо на този свят, което ненавиждам — каза Джордж и започна да крачи из стаята, — това е романтиката. Можеш да четеш такива книги в спалнята си, щом ти харесва, но в момента говорим за сериозни неща. Ако се замислиш, ще осъзнаеш, че говориш глупости. Двамата с Алис ще бъдем мъж и жена. Имуществото и парите ни ще бъдат обединени. И въпреки това не бива да я моля за пари, за да постигна нещо, което ще осигури както моето бъдеще, така и нейното, защото няма да е редно. Ти наричаш това тактичност. Аз го наричам пълно безумие.
— Ще ти кажа какво ще направя, Джордж. Ще помоля леля Гринаул да ти заеме парите… или да ги заеме на мен.
— Не вярвам, че ще ми даде и шилинг. Освен това парите ми трябват веднага. Нямам време за писане на писма и водене на преговори. Всяко забавяне може да се окаже фатално. Ако откажеш да говориш с Алис, ще трябва да го направя аз. Искам да знам дали ще ми помогнеш.
Кейт все още се колебаеше, когато на вратата се почука и едно малко момче пъхна смачкана на топка бележка в ръката й. Когато видя името си, изписано на листа, Кейт осъзна, че бележката беше от дядо й. Тя гласеше:
„Ако Джордж иска да дойде във Вавасор Хол, да дойде. Ако реши да ми се извини за поведението си, ще го приема.“
— Какво има? — попита Джордж и Кейт му подаде бележката.
— Няма да го направя — отсече той. — Каква полза бих имал от това да отида в къщата на стареца?
— Ако не отидеш сега, никога няма да те приеме.
— Ще отида, след като къщата стане моя — отвърна Джордж.
— Ако му покажеш, че все още си във враждебни отношения с него, тя никога няма да стане твоя… освен ако някой ден не я наследиш от Алис. Помисли над това, Джордж. Не би искал да взимаш пари от нея.
Той неспокойно крачеше из стаята, мърморейки ругатни. Опитваше се да балансира гордостта и амбициите си, но му беше трудно.
— Не отговори на въпроса ми — рече той. — Ако отида при стареца, ще пишеш ли на Алис?