— Не, Джордж. Не мога да пиша на Алис, за да я моля за пари.
— Отказваш?
— Не мога да се заставя да го направя.
— Тогава, Кейт, двамата с дядо ми можете да работите заедно от сега нататък. Накарай го да ти завещае къщата, ако ти се занимава.
— Едва ли има жена, която да е заслужавала подобен укор по-малко от мен — отвърна Кейт смело, без да отстъпва. — Всеки човек, който притежава сърце или съвест, би се съгласил.
— Не се занимавам нито с едното, нито с другото. Не мога да си го позволя в момента.
— Защо не вземеш само моите пари, Джордж?
— Не. Останала ми е малко съвест, въпреки всичко.
— Ще ми позволиш ли да пиша на госпожа Гринаул?
— Нямам възражения по този въпрос, но не виждам смисъл.
— Въпреки това ще го направя. Ще дойдеш ли във Вавасор Хол?
— Да моля онзи стар глупак за прошка? Не, не бих могъл. Не и в настроението, в което съм в момента. Само ще го разгневя още повече. Кажи му, че имам неотложна работа в Лондон.
— Колко жалко.
— Не мога да направя нищо по въпроса.
— Това решение може да промени живота ти! — възкликна Кейт.
— Добре, чуй какво ще ти предложа — отвърна Джордж. — Ще се върна с теб във Вавасор Хол и ще изтърпя обидите на стареца, ако ти пишеш на Алис вместо мен.
Чудя се дали Джордж осъзнаваше, че сестра му настояваше да дойде във Вавасор Хол за негово добро. Кейт се поколеба, тъй като бе готова почти на всичко, за да помири дядо си и брат си.
— Но първо ще ми позволиш да пиша на леля Гринаул — отвърна тя. — Ще отнеме само два дни. Най-много три.
Джордж кимна, сякаш правеше голяма отстъпка. С ясното съзнание, че прави нещо нередно, Кейт обеща да пише на Алис, ако госпожа Гринаул не откликне на молбата й. Джордж великодушно се съгласи да се върне с нея във Вавасор Хол.
— Слава Богу, че обстоятелствата не ми позволяват да остана повече от два дни — заяви той. — Нямам бельо за по-дълъг престой.
— Ще се погрижим за това във Вавасор Хол.
— Няма да правиш нищо подобно! Виж какво, Кейт, недей да казваш нищо, когато използвам това извинение. Ще остана там два дни, но рано сутринта в четвъртък ще хвана бързия влак от Кендал. Не разваляй плановете ми с други предложения.
Заедно тръгнаха с колата и не си размениха нито една дума, докато не спряха пред старата къщичка на портиера.
— Господин Джордж, това вие ли сте? — попита старицата, която излезе да им отвори портата. — Колко се радвам да ви видя!
Ханджията го бе посрещнал по същия резервиран начин. Джордж никога не се бе радвал на голяма популярност в района, но все пак бе наследникът на имението.
— По-добре отиди да чакаш в дневната — рече Кейт. — Аз ще извикам дядо. Огънят няма да е запален.
— Както кажеш. Но не ме карай да чакам твърде дълго на студа. Небеса, каква къща! Средата на януари, а камините не са запалени.
— И помни, Джордж, когато го видиш, трябва да му се извиниш за всичко. Вече си тук, така че се опитай да не го ядосваш.
— Най-вероятно ще се ядоса, независимо от това какво правя — отвърна брат й. — Само се надявам да ми даде стария кон, за да мога да се върна в Шап, ако това се случи. Ето го на вратата. Явно няма да ми се наложи да чакам на студено.
Старецът стоеше на стъпалата, когато колата спря, сякаш за да приветства своя внук с добре дошъл. Подаде ръка на Кейт, за да й помогне да слезе, без да отклонява поглед от лицето на Джордж.
— Значи се върна — рече му старецът.
— Да, сър, върнах се, като блудния син от притчата.
— Блудният син се разкайваше. Надявам се, че ти също се разкайваш.
— Определено е така, сър. Съжалявам, че се скарахме и… всичко останало.
— Влизай — заповяда му старецът с гневен тон. — Влизай. Да очаквам любезности от теб, е като да очаквам перли от свиня. Влизай.
Джордж влезе, като сви рамене, когато сестра му го изгледа. По този начин старият земевладелец се помири със своя наследник.
Тридесет и девета глава
Гостоприемството на господин Чийзакър
С напредването на зимата, господин Чийзакър, колкото и щастлив да се чувстваше в Норфък и колкото и доволен да бе от печалбата, която му носеше Ойлимид, започна да се измъчва от факта, че още не бе успял да спечели ръката на вдовицата Гринаул. Имаше две неща, които го тревожеха. Тя можеше да попадне в лапите на онзи безскрупулен авантюрист Белфийлд или пък да изхарчи парите си преди самият той да успее да се добере до тях. „Проклет да съм, ако не си е купила каляска, рече си той един ден, застанал на паважа пред Тумлен в Норич. Бе видял как госпожа Гринаул излиза от оградения двор в частна карета, придружена от едно от момичетата Феърстерс. Ако не е похарчила цяло състояние за тази каляска, името ми да не е Чийзакър!“