В отчаянието си той се видя принуден да покани Белфийлд в Ойлимид за един месец. Вече нямаше работа за капитана в Норич и парите му бяха на привършване. Приемайки поканата на своя приятел, той не се поколеба да му признае това.
— Ще те включа в хайката, стари приятелю — рече му Чийзакър. — Ще ти дам да стреляш. Но не искам да излизаш без мен.
Белфийлд се съгласи. И двамата разбираха същността на сделката, която бяха сключили, но ми се струва, че Белфийлд я разбираше по-ясно. Нямаше да е толкова близо до вдовицата, колкото ако бе останал в Норич, но и нямаше да е по-далече от своя отзивчив домакин. Този домакин щеше да го наблюдава внимателно, но и той щеше да наблюдава своя домакин. Имаше гара на около три километра от Ойлимид, а пътуването до Норич отнемаше по-малко от час. Господин Чийзакър едва ли щеше да одобри тези пътувания, но въпреки неодобрението си, не би могъл да ги предотврати. Що се отнасяше до тази сделка, господин Чийзакър плащаше всичко, докато капитан Белфийлд не плащаше нищо. И нямаше ли да е прекрасно, ако успееше да отмъкне наградата под носа на своя приятел, живеейки под неговия покрив?
Госпожа Гринаул също прозря същността на сделката, която двамата бяха сключили.
— Ще отседнете в Ойлимид, така ли? — попита тя, когато капитан Белфийлд дойде, за да й разкрие плановете си. Чарли Феърстерс беше с нея, така че капитанът не можеше да използва момента за нещо по-специално. — Много се радвам, че двамата сте толкова привързани един към друг — продължи вдовицата.
— Мисля, че джентълмените обичат да отсядат в къщите на други джентълмени, когато там няма дами — отбеляза Чарли Феърстерс, която бе недоволна от начина, по който собственият й живот се развиваше.
— Що се отнася до това — отвърна Белфийлд, — много ми се иска старият Чийзи най-накрая да си намери съпруга. Не познавам някой, който да се нуждае повече от жена, с тази голяма къща, пълна с одеяла и вази. Защо не си помислите по въпроса, госпожице Феърстерс?
— Какво… да се омъжа за фермер! — възкликна Чарли, която бе решена на всичко да предотврати брака между госпожа Гринаул и господин Чийзакър и му се подиграваше при всяка възможност.
— Поздравете го от мен — рече госпожа Гринаул, ясно показвайки, че прекъсването я бе подразнило. — Знаете ли какво, капитан Белфийлд? Защо тримата не вечеряме заедно следващата събота? Той винаги ме посещава в събота. Защо не дойдете и вие?
Капитан Белфийлд обяви, че ще го направи с най-голямо удоволствие.
— И Чарли може да дойде, ако е хвърлила око на господин Чийзакър — рече вдовицата и намигна на капитана.
— Разбира се, че ще дойда — отвърна Чарли. — Но не с тази цел. Сигурна съм, че е почтен човек.
Дядото на Чарли беше дребен земевладелец, който бе давал земята си под наем на фермери, и тя имаше причина да се отнася със снизхождение към хора като господин Чийзакър.
Въпросът бе решен и сега чакаха единствено съгласието на господин Чийзакър. Междувременно Белфийлд замина за Ойлимид. Той познаваше навиците на своя домакин и не бе изненадан от факта, че го оставяха сам до вечерта. Не се изненада и когато научи, че няма да спи в някоя от облицованите с махагон спални, а в една задна стаичка с гледка към задния двор, в която дори нямаше камина. Капитанът бе свикнал с несгодите на бедността и щеше да се примири с това отношение, ако самият Чийзакър не бе засегнал темата, за да му се извини. Това направи нещата много по-трудни.
— Виждаш ли, стари приятелю — започна той, — има много други стаи, които, разбира се, са празни. Но е толкова досадно да ги проветряваш и да ги разтребваш. Ще ти бъде съвсем уютно там, където си.
— Ще се справя — отвърна Белфийлд кисело.
— Разбира се, че ще се справиш. В някои отношения това е най-топлата стая в къщата.
Той не каза в какви отношения. Може би близостта на конюшните оказваше някакво влияние.
Белфийлд не бе очарован, но какво можеше да направи при тези обстоятелства? Така че преди вечеря той се качи горе и изми ръцете си в стаята без камина, като си каза, че непременно ще се отплати на своя приятел Чийзакър.
Вечеряха заедно в почти пълно мълчание. След това седнаха да пушат цигари и да пият бренди с вода. Белфийлд, който имаше слабост към скъпите удоволствия, би предпочел пури, но приятелят му не сложи пури на масата. Когато му се налагаше, господин Чийзакър не се свенеше да харчи парите си, но това не означаваше, че не ценеше пестеливостта. И нямаше намерение да се охарчва за Белфийлд! Това, което ставаше за него, щеше да бъде достатъчно и за Белфийлд.