— Той е сиромах, госпожо Гринаул. Просто един сиромах! — бе казал господин Чийзакър на вдовицата по-рано. — Клетникът! Само ако имаше пари, щеше да е почти съвършен.
Госпожа Гринаул бе отговорила и господин Чийзакър бе почувствал, че е направил грешка.
Брендито с вода накара двамата мъже да се разприказват, въпреки че не подобри настроението им. След известни колебания, капитанът предаде поканата на госпожа Гринаул на своя приятел. Може би щеше да бъде в негов интерес да забрави да го направи, но все пак заключи, че когато двамата бяха заедно, той можеше да се мери с Чийзакър.
— Трябваше да се отбия, за да се сбогувам с нея. Сигурен съм, че разбираш — рече извинително той, след като свърши историята си.
— Изобщо не разбирам — отвърна Чийзакър.
— Ах, приятелю, колко си ревнив! Ако се бях отнесъл невежливо с нея, както ти би предпочел, това само би предизвикало възмущението й.
— Изобщо не ревнувам. Човек като мен, който притежава своя собствена земя, няма причина да ревнува.
— Не виждам какво общо има земята ти… но както и да е.
— Мисля, че има много общо. Мъж, който иска да се жени, трябва да разполага с удобства, освен ако не смята да живее на гърба на жена си, което, поне според мен, е най-подлото нещо, което един мъж може да направи. По-скоро бих разбивал камъни.
Тези думи бяха почти непоносими за капитан Белфийлд, но той ги понесе, мислейки за отмъщението си.
— Знам, че никога няма да си доволен — рече той. — Но станалото, станало. Отидох да се сбогувам с нея и тя ме помоли да ти предам това съобщение. Ще отидем ли?
Известно време Чийзакър мълчеше, изпускайки големи облачета цигарен дим. В главата му се бе зародил план.
— Знаеш ли какво, Белфийлд? — рече накрая той. — Щом тя не означава нищо за теб, предпочитам да отида сам. Нали нямаш нищо против? Госпожа Джоунс ще ти приготви каквото искаш за вечеря и… и… и ще те почерпя с бутилка портвайн от 34-та!
Но капитан Белфийлд не можеше да приеме това. Не бе готов да се подчини на волята на господин Чийзакър.
— Не, стари приятелю — отвърна той. — Няма да стане. Тя ме помоли да вечерям с нея в събота и смятам да отида. Не искам да си помисли, че се страхувам от нея… или от теб.
— Не се страхуваш, нали?
— Не, не се страхувам — отвърна твърдо Белфийлд.
— Тогава защо не ми върнеш част от парите, които ми дължиш? — попита Чийзакър.
— Ще го направя… след като се оженя за вдовицата. Ха-ха-ха.
На Чийзакър му се прииска да го изхвърли от дома си. Думите бяха на върха на езика му, но се овладя навреме. Знаеше, че ако наруши споразумението и изгони Белфийлд, той ще се върне в Норич и ще възобнови ухажването си на вдовицата.
— Тя не е вчерашна — рече накрая Чийзакър.
— Прав си, не е. Ето защо не виждам причина да не вечеряме заедно в събота.
— Ще ти кажа причината. Пречиш ми. Не мога да повярвам, че още не си осъзнал това. Споделих всичките си планове с теб, защото мислех, че сме приятели. И ти платих да ми помогнеш. Но ти сякаш правиш всичко по силите си, за да ме провалиш. Но няма да успееш.
— Какво си магаре! — отвърна капитанът след кратка пауза. — Онази кокалеста жена, Чарли Феърстерс, също ще бъде там, разбира се.
— Откъде знаеш?
— Просто знам. Беше там, когато поканата бе направена. Бе попитана дали ще присъства и отговори, че ще присъства. Освен това я чух да казва, че никога не би се омъжила за теб, защото си фермер.
— Много мило от нейна страна. Наистина много мило — отвърна Чийзакър, почервенявайки от гняв. — Самата Чарли Феърстерс! Не бих я вдигнал от канавката с щипци. Не става за моя иконом, камо ли за мен!
— Но някой трябва да й кавалерства в събота, а ти нямаш друга работа — рече хитрият Белфийлд.
— Защо е поканила това противно създание? — попита Чийзакър, раздразнен от факта, че нещата не се развиваха така, както му се искаше.
— Има нужда от приятелка, разбира се. Можеш да се отървеш от Чарли, когато се ожениш за вдовицата.
— Да се отърва от нея? Нима си мислиш, че някога ще стъпи в тази къща? За нищо на света! Мразя тази жена, откакто я познавам.
Чийзакър не можеше да прости тази обида срещу социалното му положение и мисълта, че госпожица Феърстерс се бе престорила, че го превъзхожда, не му даваше мира.