— Така или иначе, ще трябва да вечеряш с нея — заяви Белфийлд. — Освен това винаги съм смятал, че вечеря с четирима гости е за предпочитане пред вечеря с трима.
Господин Чийзакър с нежелание призна, че капитанът беше прав. Бе решено, че следващата събота двамата ще отидат заедно в Норич, за да вечерят с вдовицата. Госпожа Гринаул получи бележки и от двамата, приемащи поканата й. Чийзакър й бе писал в единствено число, без да споменава капитан Белфийлд, така, както не би споменал лакея си, ако бе възнамерявал да го вземе със себе си. Капитанът бе склонил да използва множественото число.
„С радост ще дойдем, пишеше той. Старият Чийзи ще се побърка от щастие и вече започна да заличава последиците от живота на село.“
— Последиците от живота на село — прочете госпожа Гринаул на Жанет, когато получи бележката. — Ще бъде добре за капитан Белфийлд да изпита някои от тези последици на свой гръб.
— Вие можете да се погрижите за това, госпожо — рече Жанет. — Можете да го превърнете в много по-добър мъж, отколкото господин Чийзакър някога ще бъде. Що се отнася до това дали е джентълмен, не казвам нищо. Но ако бях дама, знам кого бих предпочела.
Четиридесета глава
Малката вечеря на госпожа Гринаул
Колко лукави и коварни могат да бъдат хитрините на любовта! Когато въпросната събота дойде, Чийзакър не каза нищо на своя съперник относно плановете си за деня.
— Двуколката ли ще вземеш? — бе попитал капитан Белфийлд предишната вечер.
— Още не съм сигурен — бе отвърнал господарят на къщата и на двуколката и поне според него, на ситуацията.
Но Белфийлд знаеше, че Чийзакър трябва да вземе двуколката и бе доволен. Ако можеше, приятелят му щеше да го изостави, но Белфийлд щеше да се погрижи да не може.
Преди закуска господин Чийзакър тайно изнесе в двора чанта с тоалетни принадлежности — помадата за косата си, шарената риза с чудесния нагръдник на розов фон, лъскавите ботуши и всичко останало. Когато вечеряше в Норич, той обикновено миеше ръцете си в странноприемницата и разчиташе на прислужницата да му намери гребен, но сега се промъкна тайно навън с чантата и я скри отзад в двуколката, надявайки се, че Белфийлд ще забрави своите тоалетни принадлежности. Но нима един капитан би допуснал подобно нещо? Когато се върна в къщата през кухнята, Чийзакър забеляза чанта, оставена на пода до вратата, която изглеждаше по-пълна дори от неговата.
— Какво, по дяволите, ще правиш с всичкия този багаж? — попита той и я подритна.
— Ще го сложа там, където преди малко те видях да слагаш своя през прозореца си — отвърна Белфийлд.
— Проклет прозорец! — възкликна Чийзакър.
Двамата седнаха да закусват.
— Внимавай как дялкаш тази шунка! — скара се домакинът на своя гост. — Ако можеше да си позволиш шунка, нямаше да я режеш толкова некадърно!
Това бе много обидно и дори Белфийлд се засегна. Той почувства, че не би могъл да опита шунката при тези обстоятелства и затова реши да изяде няколко яйца.
— Щом няма да ядеш шунка, защо я наряза? — попита Чийзакър.
— Кълна се, Чийзакър, нетърпим си! Кълна се, че е така! — отвърна Белфийлд със сълзи в очите.
— Какво има сега?
— Кой ти иска шунката?
— Ти, очевидно. Иначе нямаше да я разрежеш.
— Нея искам. Не искам нищо твое, Чийзакър. Не е редно да каниш хора в дома си и да се държиш по този начин с тях. Трябва да знаеш, че определено не съм свикнал с такова отношение.
— О, върви по дяволите!
— Можеш да ме пращаш по дяволите колкото искаш, но предпочитам да се отнасят с мен като с джентълмен. Познаваме се отдавна и съм склонен да търпя повече от теб, отколкото от всеки друг, но…
— Можеш ли да ми върнеш парите, които ми дължиш, Белфийлд? — попита Чийзакър и се втренчи в своя приятел.
— Не, не мога — отвърна капитанът. — Не веднага.
— Тогава яж и си дръж езика зад зъбите.
Капитан Белфийлд изяде закуската си, въпреки че не докосна шунката. Направи го, без да продума, като през цялото време се кълнеше, че ще си отмъсти. Но двамата се отправиха към Норич в по-добро настроение, отколкото ако не си бяха разменили тези остри думи. Чийзакър чувстваше, че бе прекалил и предложи пура на капитана, когато седнаха в двуколката. Белфийлд прие подаръка и изпуши тази лула на мира.