— Още не съм се женил — отвърна господин Чийзакър.
— И следователно не знаете нищо по въпроса. Всичко ви се струва весело и сладко. Ако бях на ваше място, господин Чийзакър, нямаше да рискувам. Не си струва нито за жената, нито за мъжа. Страданието е твърде голямо!
Тя попи очи с кърпичката си.
— Но въпреки това ще опитам — отвърна Чийзакър и впи поглед в лицето на своята красива възлюбена.
— Надявам се, че опитът ви ще бъде успешен, господин Чийзакър, и клетата жена няма да ви бъде отнета прекалено рано. Вечерята готова ли е, Жанет? Много добре. Господин Чийзакър, бихте ли предложили ръката си на госпожица Феърстерс?
Госпожа Гринаул несъмнено бе постъпила така, както изискваше протоколът. Капитан Белфийлд служеше, или по-скоро бе служил, на Нейно Величество и имаше правото да кавалерства на господарката на къщата. Но Чийзакър не видя нещата по този начин. Той не можеше да не си помисли, че от няколко дни капитанът ядеше неговата храна, бе докаран в града с неговата двуколка и освен това му дължеше пари. Следователно трябваше да бъде считан за негов слуга.
„Плащам за всичко и това би трябвало да ми дава предимство пред един беден капитан. А всъщност дори не вярвам, че е капитан.“ Малко по-късно той се оплака от това на госпожица Феърстерс.
— Военният ранг винаги се зачита — отвърна тя, възприемайки забележката му като лична обида. Бе я изпроводил до масата за вечеря, а после й се оплакал от това, че му се бе наложило да го направи! — Ако бяхте магистрат, господин Чийзакър, щяхте да имате ранг, но ми се струва, че не сте.
Чарли Феърстерс много добре знаеше какво прави. Тя помнеше, че господин Чийзакър се бе опитал да стане мирови съдия, но се бе провалил.
„Злобна малка вещица, рече си Чийзакър и й обърна гръб.“
Но Белфийлд не спечели нищо, като изпроводи вдовицата до масата. Двамата с Чийзакър бяха сложени в двата й края, за да могат да разрязват месото, докато дамите седнаха отстрани. Гостоприемството на госпожа Гринаул беше безупречно. Вечерята бе точно това, което трябваше да бъде една вечеря за четирима. Имаше супа, риба и котлет, печено месо и малко дивеч. Жанет им прислужваше пъргаво и умело и всичко бе изпипано до съвършенство. Апетитът на госпожа Гринаул изглежда не бе засегнат от траура й. За няколко часа тя забрави скръбта си, за да се отдаде на ролята на добра домакиня. Под строгия й надзор Чийзакър се видя принуден да се отнася учтиво със своя приятел Белфийлд, а капитанът се възползва от това развитие на нещата с признателност.
Но на масата за вечеря не бе постигнато нищо. Не бе свършена никаква работа. Вдовицата бе толкова справедлива в разпределянето на вниманието си, че дори Жанет не успя да определи на кого от двамата джентълмени се усмихваше по-топло. Тя говореше и караше останалите да говорят, като накрая дори Чийзакър започна да се отпуска, въпреки факта, че все още я ревнуваше.
След като изпи чашата си с вино, госпожа Гринаул се изправи и рече:
— Време е да оставим тези двама джентълмени насаме за около половин час, нали, Чарли? След това ще ги чакаме горе.
— Десет минути ще ни бъдат напълно достатъчни — отвърна Чийзакър, който бързаше да оползотвори времето си.
— Половин час — натърти вдовицата с тон, в който имаше заповедническа нотка. Десет минути можеха да стигнат на господин Чийзакър, но не бяха достатъчни за нея.
Белфийлд бе отворил вратата и очите на госпожа Гринаул се насочиха към него, преди да излезе от стаята. Чийзакър видя това и реши да се засегне.
— Знаеш ли какво, Белфийлд? — попита той и седна до огъня с мрачно изражение. — Не искам да идваш тук, докато въпросът не бъде решен.
— Докато кой въпрос бъде решен? — попита Белфийлд, допълвайки чашата си.
— Знаеш кой въпрос имам предвид.
— Защо ти отнема толкова дълго?
— Не ми отнема дълго. Изобщо даже. Съпругът й е мъртъв от по-малко от девет месеца, а вече съм на прага на успеха.
— И с какво ти преча аз?
— Смущаваш ме. И смущаваш нея. Правиш го нарочно. Нима си мислиш, че не виждам това? Знаеш ли какво? Ако напуснеш Норич за един месец, ще ти заема двеста лири в деня, в който тя стане госпожа Чийзакър.
— И къде да отида?
— Можеш да останеш в Ойлимид, ако искаш… но само, при условие че наистина стоиш там.
— За да ме критикуват, че режа шунка, която не е моя? Искаш ли да ти кажа какво мисля, Чийзакър?