— Какво?
— Тази жена по-скоро би се омъжила за епископа, отколкото за теб. Няма ли да допълниш чашата си, приятелю? Знам къде държат виното, ако искаш втора бутилка. Можеш спокойно да се откажеш. Няма смисъл да харчиш повече пари за розови ризи и лъскави ботуши. Прекалено си дундест, приятелю. А госпожа Гринаул не харесва дундестите мъже.
Чийзакър се взираше в него с отворена уста, онемял от изненада и почти парализиран от гняв. Какво се бе случило през последните няколко часа с неговия капитан? Тонът му бе неузнаваем! Нима се бе промъкнал тук преди обяд? Нима вдовицата вече бе приела предложението му?
— Много си дундест, Чийзакър — продължи Белфийлд. — И смърдиш на село. Освен това говориш прекалено много за парите си. Щеше да имаш някакъв шанс, ако открито я бе попитал за нейните, както направих аз. Но вече нямаш никакъв шанс.
Докато говореше по този начин на мъжа, седящ срещу него, Белфийлд пиеше виното си и сякаш му се присмиваше под мустак. Чийзакър бе толкова втрещен, толкова изумен от факта, че създанието, което бе хранил и което бе подкупил с пари от собствения си джоб, му бе забило нож в гърба, че известно време не можеше да събере мислите си и да намери гласа си, за да му отговори. Първото нещо, което мина през ума му, бе, че Белфийлд бе отседнал в дома му и още тази вечер трябваше да го закара обратно в Ойлимид. Мисълта почти го накара да се зачуди дали не сънуваше. Тръсна глава и погледна към капитана, който все още бе там и се взираше в него над ръба на чашата си.
— Казах ти какво мисля, Чийзи, момчето ми — продължи Белфийлд. — Ще си спестиш много грижи и тревоги, ако ми повярваш. Тя няма намерение да се омъжи за теб. Най-вероятно ще се омъжи за мен, но в никакъв случай няма да се омъжи за теб.
— Нима смяташ да ми върнеш парите, които ми дължиш, сър? — попита най-накрая Чийзакър, атакувайки по фланга.
— Да, смятам.
— Но кога?
— Когато се оженя за госпожа Гринаул. И очаквам да ми помогнеш да постигна това. Да пием за нейно здраве. Винаги ще бъдеш добре дошъл в къщата ни, Чийзи, момчето ми, и ще ти бъде позволено да режеш шунката както намериш за добре.
— Ще си платиш за това — отвърна Чийзакър, задъхвайки се от яд и изумление.
— Точно така, стари приятелю. Ще си платя с парите на вдовицата. Хайде, времето ни почти изтече. Искаш ли да се качваме горе?
— Ще те разоблича.
— Хайде, не се ядосвай.
— Ще ми кажете ли къде възнамерявате да спите тази вечер, капитан Белфийлд?
— Ще спя в Ойлимид, но само, при условие че ми дадеш една от спалните, облицовани с махагон.
— Никога повече няма да стъпите в тази къща! Вие сте негодник, сър!
— Хайде, хайде, Чийзи. Да не се караме в дома на дамата. Няма да е редно. Защо не пиеш виното си? По-добре си налей нова чаша и да се качваме горе.
— Партакешите ти останаха в Ойлимид и няма да получиш нито една своя вещ, докато не ми върнеш парите, които ми дължиш. Съмнявам се, че имаш нещо друго на този свят, освен парцалите, които донесе в дома ми.
— Добре, че си взех чиста риза за тази вечер, а, Чийзи? Нямаше да се сетя, ако не ми бе подсказал. Ако няма да пиеш повече вино, да позвъня на Жанет да го прибере?
Белфийлд дръпна звънеца и след като Жанет влезе, скочи на крака и пое с лека крачка към дневната.
— Идвал ли е по-рано днес? — попита Чийзакър, кимайки към вратата, през която бе излязъл неговият приятел.
— Кой? Капитанът? О, не. Той вече не идва толкова често. Изобщо даже.
— Той е проклет негодник.
— О, господин Чийзакър! — възкликна Жанет.
— И не съм сигурен, че е единственият.
— Ако имате предвид мен, господин Чийзакър, трябва да ви кажа, че не сте справедлив. Никак даже.
— Тогава защо се държи по този начин?
— Не знам за какво говорите, господин Чийзакър, но ви гарантирам, че съм ви предана от самото начало, сър. Повече от предана.
Жанет попи очи с кърпичката си. Господин Чийзакър й обърна гръб и се насочи към вратата, но после спря, върна се, бръкна в джоба на панталона си и й даде половин крона. Жанет се поклони, когато я взе, и повтори последните си думи:
— Да, господин Чийзакър. Повече от предана.
Господин Чийзакър не каза нищо и последва своя враг към дневната.
„Чудя се каква игра играят, помисли си Жанет, когато остана сама. Не след дълго ще започнат да си режат гърлата и господарката ще се омъжи за онзи, който оцелее.“