Тя реши, че гърлото на Чийзакър трябва да бъде прерязано и Белфийлд трябва да оцелее.
Когато влезе в дневната, Чийзакър завари капитана седнал до вдовицата на дивана. Двамата разглеждаха албум със снимки, който държаха заедно. Външният ръб на яката й за миг докосна неговия мустак и когато това се случи, капитанът вдигна ликуващ поглед. Всеки джентълмен, станал свидетел на подобно нещо, би се подразнил. Чийзакър не бе изключение.
— Да — каза госпожа Гринаул и размаха кърпичката си, от която се виждаха само няколко сантиметра, но Белфийлд веднага осъзна, че не беше същата кърпичка, която бе размахвала по време на вечерята. — Да, ето го. Много хубава снимка, нали?
Тя се обърна към малката фотография.
— Скъпи Гринаул! Скъпи съпруже! Ако някога предам паметта ти, спри да посещаваш сънищата ми. Ти нямаше равен сред съпрузите. Никой не можеше да се похвали с по-нежни целувки, по-грижовен характер или по-благо разположение на духа.
Докато изричаше тези хвалебствени слова, кутрето й докосваше кутрето на Белфийлд върху албума. Чарли Феърстерс и господин Чийзакър я зяпаха втренчено и тя знаеше това. Госпожа Гринаул несъмнено бе жена, надарена с огромен интелект и кураж.
Белфийлд, разчувстван от красноречието на думите й, се вгледа любопитно в снимката. Видя дребен, посивял и миловиден старец, с малки кръгли очички и беззъба уста — човек, който нямаше работа да позира за портрети! Друга вдовица, дори да бе запазила снимка на подобен невзрачен съпруг, несъмнено щеше да я скрие някъде и да се срамува да я показва.
— Виждал ли сте го, господин Чийзакър? — попита госпожа Гринаул. — Много добре е излязъл.
— Видях снимката в Ярмът — отвърна намусено Чийзакър.
— Не сте — отвърна дамата с достойнство и малко укор в гласа, — просто защото тя никога не е била в Ярмът. Може би сте видели една по-голяма, която държа, и винаги ще държа близо до леглото си.
„Не и ако я намеря“ — рече си капитан Белфийлд.
Вдовицата наказа господин Чийзакър за лошото му настроение, като прошепна няколко думи на капитана. В гнева си, Чийзакър се обърна към Чарли Феърстерс и именно тогава направи онази забележка за ранга на Белфийлд, която дамата пренебрегна, както бе описано по-рано.
После Жанет донесе кафето и Чийзакър, подвластен на раздразнението си, отново позволи на капитана да го надхитри. Именно той подслади кафето и раздаде чашите.
— Аз не искам, Белфийлд — каза Чийзакър, когато капитанът му подаде чашата. — Но благодаря за учтивостта.
Госпожа Гринаул веднага заключи, съдейки по тона на гласа му, че двамата се бяха скарали.
Докато седеше и се мръщеше, Чийзакър взе решение. Всъщност може да се каже, че взе две решения: да не напусне тази стая преди Белфийлд да го е направил и да получи окончателен отговор от вдовицата, ако не тази вечер (защото бе напълно възможно да бъдат отпратени по едно и също време), то веднага след закуска на следващата сутрин. Засега напълно се бе отказал от идеята да оползотвори времето си. Може би не беше страхливец, но не бе и от мъжете, които се борят умело при неблагоприятни обстоятелства. Неочакваната наглост на неговия съперник го бе впечатлила и смутила, защото си бе мислил, че самият той си е извоювал правото да се държи по този начин с него. Не успя да се окопити достатъчно бързо и да скрие от своята възлюбена, че безочливата дързост на Белфийлд го бе наранила дълбоко.
Седеше и мълчеше, докато капитанът разговаряше весело и свободно. Утешаваше се с мисълта, че е богат, а съперникът му е беден и си представяше как му отмъщава, казвайки на вдовицата, че е сиромах, измамник и негодник.
За негово изумление възможността да направи това дойде почти веднага. Още преди часовникът да е ударил седем, Белфийлд се надигна от стола си. Първо се сбогува с госпожица Феърстерс, а после се обърна към своя бивш домакин:
— Лека нощ, Чийзакър — рече той с приповдигнат тон, след което стисна ръката на вдовицата и й прошепна нещо.
— Мислех, че сте отседнали в Ойлимид? — учуди се госпожа Гринаул.
— Дойдох оттам тази сутрин — отвърна капитанът.
— Но ви гарантирам, че няма да се върне там — обади се господин Чийзакър.
— О, така ли? — рече госпожа Гринаул. — Надявам се, че всичко е наред.
— О, повече от наред — отвърна капитанът и си тръгна.
— Обещах на мама да се прибера преди седем — заяви Чарли Феърстерс и се надигна от стола си. Не можем да предполагаме, че тя искаше да улесни господин Чийзакър, така че това нейно действие трябва да бъде считано за услуга към госпожа Гринаул. Може би предположението й, че вдовицата искаше да бъде оставена насаме с господин Чийзакър, бе грешно, но за нея бе очевидно, че по този начин нямаше как да обиди своята домакиня (което би могла да направи, ако остане). Ето как малко след седем часа господин Чийзакър се озова насаме с госпожа Гринаул.