— Жалко, че двамата сте се скарали — отбеляза мрачно тя.
— Госпожо Гринаул — отвърна той и очите му заблестяха, — този мъж е пълен измамник.
— О, господин Чийзакър.
— Такъв е. Ще ви каже, че се е сражавал в Инкерман, но истината е, че по онова време е бил в затвора.
Доколкото знам, капитанът бе лежал два пъти в затвора, така че господин Чийзакър чувстваше, че има основание да отправи това обвинение.
— Съмнявам се, че изобщо е стъпвал на бойно поле — продължи той.
— Това не го прави по-лош човек.
— Но говори такива лъжи! И е беден като църковна мишка. Според вас колко ми дължи в момента?
— Колкото и да е, сигурна съм, че сте истински джентълмен и никога не бихте казали.
— Ами… да, не бих — отговори той, опитвайки да възвърне самообладанието си. — Но когато го попитах как смята да ми плати, знаете ли какво отвърна? Каза, че ще ми плати с вашите пари.
— С моите пари? Не би казал такова нещо!
— Но го направи, госпожо Гринаул. Давам ви честната си дума. Каза „Ще ти платя с парите на вдовицата.“
— Как само говорите за мен зад гърба ми!
— Не съм казвал лошо нещо за вас през живота си, госпожо Гринаул! Не съм си помислял дори! Но той… той постоянно говори ужасни неща за вас.
— Какви ужасни неща, господин Чийзакър?
— О, не бих могъл да ги повторя. Но го прави. И какво можете да очаквате от човек, който, доколкото знам, няма други дрехи, освен онези, които носи на гърба си? Нямам представа къде ще спи тази нощ, защото се съмнявам, че има и половин крона в джоба си.
— Бедният Белфийлд!
— Да, наистина е беден.
— Но колко достойно понася бедността си.
— Бих казал недостойно, госпожо Гринаул.
Вдовицата не отговори, така че той реши да се захване за работа.
— Госпожо Гринаул… мога ли да ви нарека Арабела?
— Господин Чийзакър!
— Мога ли? Хайде, госпожо Гринаул. Много добре знаете за какво иде реч. Защо се дърпате?
— Да се дърпам, господин Чийзакър! Що за език! Нима ако сега ви пожелая лека нощ и ви кажа, че е време да се прибирате вкъщи, вие ще наречете това „дърпане“?
Той вече се разкайваше за глупавата дума, която бе използвал.
— Моля за извинение, госпожо Гринаул. Не съм искал да ви обидя, повярвайте ми.
— Да се дърпам! Как смеете!
Клетият човек изглеждаше напълно съкрушен и сърцето на вдовицата омекна, докато го гледаше. Реши да му прости, тъй като не бе в характера й да се кара с хората… поне не с ухажорите си.
— Моля за извинение, госпожо Гринаул — повтори виновникът засрамено.
— Извинен сте — отвърна вдовицата, — но никога повече не казвайте на една дама да не се дърпа. Вижте какво, господин Чийзакър, ако някога се случи настойчиво да ухажвате една дама…
— Не бих могъл да бъда по-настойчив — рече той.
— Ако някога се случи настойчиво да ухажвате една дама, говорете й повече за любовта си и по-малко за парите в кесията си. Сега ще ви пожелая лека нощ.
— Но все още сме приятели?
— О, да. Много добри приятели.
Докато пътуваше към вкъщи, Чийзакър опита да се утеши с мисълта за тежкото положение, в което бе изпаднал Белфийлд — сам-самичък в Норич и без никакъв багаж, с изключение на вещите, които бе взел в онази малка чанта. Но пред портата си той се размина с две фигури, вървящи в обратната посока. Едната носеше тежък куфар, а другата кутия за шапки.
— Аз съм, приятелю — рече Белфийлд. — Дойдох с влака, за да взема нещата си. Ще се върна в Норич с експреса в девет и двайсет.
— Ако си откраднал нещо мое, ще те осъдя! — изрева Чийзакър и подкара двуколката към входната си врата.
Книга втора
Четиридесет и първа глава
Смъртта на един благородник
Джордж Вавасор остана почти пет дни под покрива на дядо си, но не се чувстваше щастлив там. Освен това не допринесе за щастието на никой друг от хората, отседнали в къщата. Остана толкова дълго, въпреки нещастието си, защото не искаше да си тръгне, преди да е научил отговора на молбата, отправена към леля Гринаул. И смяташе да принуди сестра си да изпълни обещанието си по отношение на Алис, ако този отговор се окажеше неблагоприятен. През тези пет дни Кейт направи всичко по силите си, за да накара Джордж да се държи учтиво с дядо си, но напразно. Земевладелецът отказваше да направи първата стъпка, а Джордж бе не по-малко упорит и чакаше стареца да промени отношението си към него, преди да му откликне със същото. Клетата Кейт всячески се опитваше да ги помири, но без успех.