— Той е просто един невъзпитан хлапак — заяви старецът — и направих грешка, като го поканих вкъщи. Повече не споменавай името му.
Джордж бе по-словоохотлив във възраженията си. Кейт му напомняше, че има интерес от това да се помири с дядо си и че враждебното му отношение може да принуди стареца напълно да го изключи от завещанието си.
— Да прави каквото иска — отвърна намусено Джордж.
— Помисли за Алис! — отвърна Кейт.
— Точно Алис никога не би очаквала от мен да се унижавам за пари.
Признавам, че обичам парите и не съм особено придирчив по отношение на това как ги придобивам. Бих направил всичко за пари. Всичко, освен това. Не съм го обиждал и не съм се опитвал да го засегна. Не съм го молил за заем. Не съм му струвал нито шилинг. Когато бях във винарския бизнес, той можеше да ми помогне да се издигна още повече. Просто трябваше да ме направи наследник на имота, който и без това ще наследя, когато умре. Но бе толкова предубеден, че реши да заключи, че съм се разорил, без да провери дали това е вярно, в единствения период от живота ми, когато се справях добре.
— Но той има право да действа така, както намери за добре — рече Кейт.
— Несъмнено. Но нямаше право да се обижда от молбата ми да ми направи тази услуга. Държа се като невеж стар глупак. Признавам, че не трябваше да се карам с него по този въпрос. Той не е виновен, че се е родил глупак. Но това не променя факта, че не мога да падна на колене пред него и да го моля за нещо, което така или иначе ми се полага.
Двамата мъже почти не общуваха. Не оставаха сами заедно, с изключение на онзи половин час след вечеря, когато сядаха да пият вино. Старият земевладелец имаше навика да пресушава три чаши портвайн една след друга и очакваше същото от своя внук. Но Джордж не близваше и капка.
— Спрях да пия след вечеря — рече той, когато старецът му подаде бутилката.
— Сигурно намекваш, че не пиеш нищо друго, освен бордо — отвърна земевладелецът с тон, който определено не бе помирителен.
— Просто казвам, че спрях да пия след вечеря — повтори Джордж.
Дори господин Вавасор не можеше да нахока внука си за това, че е спрял да пие след вечеря. Все пак старецът съумя да се засегне и докато Джордж седеше и мълчеше, впил поглед в огъня и очевидно решен на всичко да избегне този разговор, обидата се задълбочи.
— Защо тогава седиш тук, щом не искаш нито да пиеш, нито да говориш? — попита земевладелецът.
— Единствената причина да седя тук е фактът, че ако те оставя сам, ще ми се обидиш.
— Не ме е грижа дали ще ме оставиш сам — заяви старецът.
От тази размяна може да бъде заключено, че посещението на Джордж Вавасор във „Вавасор Хол“ не бе никак ползотворно.
Отговорът на леля Гринаул пристигна малко преди обяд на четвъртия ден. Вдовицата веднага минаваше по същество:
„Скъпа Кейт,
Няма да направя онова, за което ме молиш. Виждаш ли, аз не познавам своя племенник и нямам причина да се надявам, че ще бъде избран в Парламента. Изобщо не ме е грижа за славното име на рода Вавасор. Ако сама не се бях погрижила за себе си, представителите на този славен род щяха да ме оставят на произвола на съдбата. И не се интересувам от онова, което наричаш «благородна кръв». Харесвам онези хора, които харесват мен. Привързана съм към теб и понеже беше мила с мен, щях да ти дам хиляда лири, ако ги бе поискала за себе си, но не виждам причина да давам пари на хора, които не познавам. Ако се чувстваш длъжна да споделиш това с брат си, кажи му, че не съм искала да го засегна.
Твоят приятел Ч. все още чака търпеливо, но скоро търпението му ще се изчерпи.
Твоя любяща леля,
— Разбира се, че няма да ми даде пари — каза Джордж и хвърли писмото на сестра си. — Защо би го направила?