— Надявах се, че ще се съгласи — отвърна Кейт.
— Защо? Какво съм направил аз за нея? Тя е разумна жена. Между другото, кой е този Ч. и защо чака търпеливо?
— Мъж, който иска да се ожени за нея, за да се добере до парите й.
— А какво има предвид с това, че скоро търпението му ще се изчерпи?
— Говори глупости. Преструва се, че този мъж е влюбен в мен.
— Има ли пари?
— Да, богат е.
— И как се казва?
— Името му е Чийзакър. Но не говори повече за него, моля те.
— Щом иска да се ожени за теб и има пари, защо не се съгласиш?
— Небеса, Джордж! Първо, той не иска да се ожени за мен. И второ, мисли единствено за проклетата си ферма.
— Не виждам нищо лошо в това.
— Несъмнено. Но недей да говориш повече за него, моля те.
— Ще кажа само това — ще се радвам някой ден да те видя омъжена.
— Нима? — попита тя, мислейки за това колко беше привързана към брат си.
— А сега за парите — рече Джордж. — Трябва веднага да пишеш на Алис.
— О, Джордж!
— Разбира се, че ще го направиш. Обеща ми. Казах ти, че ще стане така. Трябваше да ми повярваш и да го направиш още тогава.
— Не мога.
Белегът на лицето му отново се отвори и Кейт се разтрепери от страх пред него.
— Нима смяташ да се отметнеш от думата си и да ме измамиш? Нима, след като ме задържа тук с това обещание, няма да го изпълниш?
— Вземи моите пари. Вземи ги всичките. Ще ми се издължиш от нейните, след като се ожените. Аз веднага ще си ги поискам — както от нея, така и от теб.
— Това са глупости.
— Защо да са глупости? Нима имаш скрупули по отношение на мен? Аз нямам по отношение на теб и не бих се поколебала да прибягна до помощта ти, ако имах нужда.
— Виж какво, Кейт, няма да го направя и точка по въпроса. Всичко, което имаш на този свят, няма да ми стигне да покрия разходите си за изборите и следователно един такъв заем би бил напълно безсмислен.
— Нима искаш да я помоля за повече от две хиляди?
— Ще я помолиш само за хиляда. От това имам нужда в момента. И тя знае, че тези пари ми трябват и мога да ги взема единствено от нея. Но не знае, че нуждата ми е толкова спешна. Именно това трябва да й обясниш.
— По-скоро бих изгорила собствената си ръка, Джордж!
— За съжаление, това няма да ми помогне с нищо. Виж какво, Кейт, настоявам да направиш това за мен. Ако откажеш, ще й пиша аз, но ще сметна решението ти за долна измама и никога няма да ти простя. Сигурен съм, че разбираш защо не искам да пиша на Алис по този въпрос. Държа да изпълниш обещанието си към мен и знаеш как ще реагирам, ако не благоволиш да го сториш.
Тя отстъпи, разбира се. С натежало от мъка сърце и с пръсти, които едва успяха да изпишат необходимите думи, Кейт обясни на своята братовчедка защо Джордж имаше спешна нужда от хиляда лири за предизборната си кампания. Това бе едно сковано и неловко писмо, като думите звучаха неестествено и подсказваха за мъката и срама на неговата авторка. Алис веднага съзря обстоятелствата, при които е било написано, но не се забави с отговора си, в който посочваше, че парите ще бъдат изпратени при първа възможност. Писа на Кейт отново в края на януари, за да й съобщи, че сумата е била преведена в сметката на Джордж.
Кейт бе изпитала огромна гордост при подновяването на съюза между Алис и брат й, като си бе приписала заслугата. Но сега не чувстваше нито гордост, нито задоволство. Вече не можеше да изпраща ликуващи писма на братовчедка си, в които описваше Джордж като безстрашен герой, предсказваше постиженията му в Парламента и говореше за неговата търпелива любов. Двете вече не споменаваха Джордж в писмата си. Всъщност те напълно спряха да си пишат след вече спомената размяна на писма, свързани с финансовата транзакция. Това продължи до края на зимата. Кейт прекара тези месеци в Уестморланд, измъчвана от съжаления и притеснения и слушайки хулите на дядо си по адрес на Джордж, като за пръв път през живота си се чувстваше неспособна да го защитава.
Джордж се върна в Лондон и още преди края на месеца установи, че хилядата лири са били внесени в сметката му. Едва ли е нужно да казвам, че тези пари бяха дошли от запасите на господин Томбе, който веднага ги бе вписал като дълг на господин Грей. Алис бе спазила обещанието си и бе казала на баща си, че има нужда от пари. Той също бе спазил обещанието си и й бе отвърнал, че адвокатите ще се погрижат за всичко.