В края на февруари Джордж Вавасор реши да направи първата си вноска за предстоящите избори. Когато за тази цел се отби в кантората на господин Скръби, той научи нещо, което доста го изненада.
— Не чу ли новината? — попита Скръби.
— Каква новина? — намръщи се Джордж.
— Маркизът бере душа — отвърна Скръби.
Тонът и изражението му показваха, че смята този факт за изключително важно развитие, но отначало Вавасор не се трогна от съдбата на този „маркиз“.
— Съчувствам му — рече той. — Кой е той, между другото? Не че има някакво значение, защото след него ще дойде друг.
— Ще дойде и точно затова съм толкова развълнуван. Става дума за маркиза на Бунрати и ако той умре, младият член на парламента незабавно ще бъде изпратен в Горната камара.
— Имаш предвид още преди края на сесията? — възкликна Джордж.
Той много добре знаеше отговора на този въпрос, но току-що бе осъзнал как тази новина щеше да се отрази на плановете му.
— Разбира се — отвърна Скръби. — Разпореждането ще бъде дадено веднага. Щях да бъда по-доволен, ако не бях сигурен, че хората на Травърс вече са чули новината и ще бъдат готови с плакатите си в мига, в който маркизът изпусне сетния си дъх. Просто трябва веднага да се захванем за работа.
— Но ще бъде само за част от сесията — посочи Джордж.
— Така е — отвърна Скръби.
— И после ще трябва да финансираме още една предизборна кампания.
— Това е вярно — каза господин Скръби, — но ще се опитаме да направим втората по-евтина. Ако сега победите Травърс, нищо чудно на следващите избори да нямате опонент.
— Говори ли с Граймс? — попита Джордж.
— Да, говорих с негодника. Ще отвори вратите на таверната си за хората на Травърс. Каза ми го направо, безсрамникът! Заяви, че никога не е харесвал хора, които го карат да чака парите си. Това, което ме вбесява, е, че му ги дадохме.
— Определено не се справяме добре — рече Вавасор, гледайки адвоката с неприязън.
— Подобни малки недоразумения се случват постоянно, господин Вавасор. Всеки ден ми се налага да решавам много по-сериозни проблеми в работата си. Можете да се считате за късметлия, че самият аз не отидох при Травърс. Знаете, че той е либерал и мога да ви уверя, че ми отправи примамливо предложение.
Вавасор бе склонен да се усъмни в късмета си по този въпрос и почти съжали за политическите си амбиции. Сега трябваше да изхарчи не по-малко от три хиляди лири от парите на братовчедка си, за да може да прекара няколко месеца в Парламента. И по какъв начин щеше да успее да си осигури този заем? Разбира се, че можеше да изчака края на сесията и да се кандидатира на общите избори, както бе възнамерявал да направи първоначално. Но знаеше, че ако позволи на някой либерал да спечели мястото, той почти със сигурност щеше да спечели и общите избори. Трябваше или да се бори сега, или да се предаде, а той не бе от хората, които се предават.
— Какво решихте? — попита Скръби.
На Вавасор му се стори, че в гласа на адвоката се бе прокрадвала частица от онова уважение, с което досега се бе отнасял към него — уважение, полагащо се на кандидат за Парламента, представляващ столичен район.
— Лордът още не е умрял — посочи Вавасор.
— Не, още е жив, поне доколкото знам. Но не виждам смисъл да се бавим. Всяка минута може да е от значение. Казаха ми, че за него няма надежда. Има стомашна подагра. Или пък беше сърдечна воднянка. Във всеки случай една от онези болести, които винаги имат фатален край.
— Няма смисъл да чакаме следващите избори, така ли?
— Ако питате мен, не. Не бих искал да ръководя подобна кампания. Мразя да влизам в битка, когато знам, че изходът е предрешен. Не обичам да харча чужди пари, когато кандидатът е обречен. Наистина не обичам, господин Вавасор.
— Предполагам, че предателството на Граймс няма да ни струва много?
— Негодникът! Предполагам, че ще ни струва около сто и петдесет гласа. Може би повече. Но това е нищо в район като Челси. Травърс не изхарчи много пари на предишните избори и това несъмнено ще го постави в неизгодна позиция.
— Но консерваторите също ще предложат кандидат.
— Още не се знае, но се съмнявам. Ще си пробват късмета в общите избори, но ако двамата членове на Парламента се обединят, няма да имат шанс.