Човек, който иска да се наслади на всичко това, не бива да се доближава до Камарата на общините. Беше очевидно, че нито Юпитер, нито някой от неговите спътници се интересуваха от мнението на този разярен джентълмен, и още по-очевидно, че разяреният джентълмен, въпреки огнените му слова, изобщо не бе разярен. Гневният поглед бе предназначен за вестникарските статии, посветени на речта му, и той вече бе постигнал целта си в това отношение. В най-напрегнатите моменти на речта му имаше мъже, които ставаха и стискаха ръцете си, въпреки че бяха кръвни врагове, по начин, който демонстрираше отсъствието на всякаква омраза. Но джентълменът завърши речта си, настоявайки Юпитер да заяви пред Камарата ясно и недвусмислено кой от боговете се разпореждаше с богатството на народа.
Юпитер се изправи с широка усмивка и благодари на своя враг за сърдечната му подкрепа.
— Винаги съм оценявал снизходителността на вашата партия и никога не съм се страхувал от нейната опозиция. Радвам се, че се оказах прав в предположението си относно позицията ви по този въпрос.
Той продължи, обсъждайки теми, свързани както с вътрешната, така и с външната политика, като демонстрира, че всичко се развива в правилната посока, точно както преди малко неговият враг бе доказал, че всичко се развива в грешната. Беше изчерпателен и любезен по всички въпроси, а когато стигна до темата с данъците, просто повтори изказването на кралицата, изразявайки надеждата, че неговият многоуважаван приятел и канцлер на хазната ще удовлетвори както желанията на хората, така и възгледите на Камарата. Дори не понечи да отговори на личния въпрос, който му бе зададен.
Но членовете все още се вълнуваха и същото можеше да бъде казано за хората, които наблюдаваха от претъпкания балкон. Енергичният и все още съществуващ канцлер на хазната не само присъстваше, но седеше съвсем близо до самия Юпитер: разделяше ги само дребничкият и доста кльощав държавен секретар. Той бе от онези мъже, които винаги стават, когато им се отвори възможност, както и когато не им се отвори. Още някой от опозицията се провикна, след което се възцари тишина. Дали касиерът на Олимп щеше да се изправи и да отговори, или щеше да продължи да седи на своя облак? Повечето присъстващи го подканяха, но той седеше и мълчеше с непроницаемо изражение. Касиерът на Олимп не можеше да бъде принуден току-така да разгадае тази гатанка. Последва обща финансова дискусия, в която той каза няколко думи, но не засегна основния въпрос. Накрая се изправи господин Палисър и обясни на своите колеги кои данъци можеха да бъдат опростени без негативни последици и кои не можеха. Речта му продължи около час, като господин Бот през цялото време му подсказваше с числа и суми. Усърдието му бе почти досадно. Според господин Палисър думите, които кралицата бе използвала в изказването си, не бяха достатъчно предпазливи.
Членовете бяха започнали да се разотиват още преди края на речта и Камарата постепенно опустя. Въпреки това на следващата сутрин вестниците обявиха, че това е била речта на вечерта и че яснотата на господин Палисър го е откроила като основен съперник на сегашния канцлер.
Малко преди полунощ той триумфално се завърна на улица „Парк Лейн“ и завари лейди Гленкора да го чака сама. Тя бе пристигнала в Лондон по-рано през деня, действайки по свое усмотрение, вместо да остане в Мачинг до Великден, както той бе предложил. Бе я помолил да остане, за да могат братовчедките му да се чувстват като у дома си. Но тя бе изразила нежеланието си да остане без него, като му бе обяснила, че братовчедките му ще се чувстват като у дома си в Мачинг, независимо от присъствието й. Накрая той бе отстъпил. Истината бе, че лейди Гленкора бе намразила Ифи Палисър. Омразата й бе напълно нелогична, имайки предвид, че не мразеше Алис Вавасор, която бе сторила много повече, за да заслужи тази омраза. Лейди Гленкора бе научила как бе уредено отсъствието й от Монкшейд. Госпожица Палисър й бе споделила всичко, което двете с Алис си бяха казали в нейната спалня в последната й вечер в Мачинг, с целта да предотвратят пътуването й. Лейди Гленкора знаеше какво бе казала Алис и въпреки че бе намразила госпожица Палисър за нейното участие в тази конспирация, не изпитваше подобна омраза към Алис. Разбира се, че тя би направила всичко по силите си, за да предотврати посещението й в Монкшейд. Разбира се, че би се опитала да спаси своята приятелка. Всъщност може да бъде казано, че лейди Гленкора очакваше от Алис да я спаси. Въпреки това тя бе намразила Ифи Палисър, защото бе опитала да направи същото. Лейди Гленкора очакваше от Алис да я спаси, но можем да се усъмним в желанието й да бъде спасявана от Ифи Палисър.