— Или кабриолет — обади се Алис. — Свикнала съм да пътувам сама из Лондон с кабриолет.
— Не мисля, че е редно млади дами да пътуват сами по тъмно — заяви госпожа Маршъм. — Щях да помоля прислужницата ми да я изпрати. Тя е възрастна жена и няма да има нищо против.
— Сигурна съм, че Алис ще ви бъде много признателна — отвърна лейди Гленкора, — но ще се прибере с каретата.
— Много сте мила — отбеляза госпожа Маршъм, — но джентълмените не обичат да пускат конете си след мръкване.
— Джентълмените могат да правят каквото си искат — отвърна лейди Гленкора гневно. — Що се отнася до моите коне, те са за това.
Тя рядко намекваше за нещата, които притежаваше, и още по-рядко напомняше на някого, че голямото богатство на съпруга й всъщност бе нейно богатство. Лейди Гленкора бъркаше по много въпроси. Понякога вкусовете й не бяха толкова изтънчени, колкото подобаваше на една дама. Но що се отнасяше до парите й, едва ли някоя жена можеше да бъде по-сдържана и деликатна и това, че специалната приятелка на мъжа й бе дръзнала да й държи сметка за използването на собствените й коне, понеже искаше да закара братовчедка си у дома, я бе извадило от равновесие.
— Предполагам, че в това няма нищо лошо — отвърна госпожа Маршъм.
— Разбира се, че няма! — възкликна лейди Гленкора. — Господин Палисър ми даде тези коне, за да ги използвам така, както намеря за добре, и ако смята, че трябва да си стоят вкъщи, може да ми го каже. Но никой друг няма това право.
Беше очевидно, че лейди Гленкора се бе разгорещила.
— Скъпа лейди Гленкора, не ме разбрахте — отвърна госпожа Маршъм. — Нямах това предвид.
— Жалко — каза Алис. — Свикнала съм да пътувам с кабриолети.
— Разбира се, че си — рече лейди Гленкора. — Защо не? Бих се прибрала вкъщи с ръчна количка, ако не мога да измина пътя пеша и не разполагам с друго превозно средство. Това не е въпросът. Сигурна съм, че госпожа Маршъм ме разбира.
— Кълна се, че не разбирам нищо — отвърна тази дама.
— Разберете това — рече лейди Гленкора. — По всички подобни въпроси смятам да се ръководя единствено от собствените си желания. Хайде да пием кафе, Алис. Направихме такъв голям въпрос от една глупава карета!
Тя дръпна звънеца.
Господата не се върнаха в дневната до края на вечерта, несъмнено заети с важна работа, свързана с финансовото бъдеще на страната. Алис си тръгна рано в каретата на лейди Гленкора, която остана сама в ръцете на госпожа Маршъм.
Четиридесет и четвърта глава
Изборите за район Челси
Стана март, но канцлерът на хазната все още заемаше своя пост. В началото на месеца в Камарата на общините бе дадено парламентарно обяснение по въпроса, което обаче не обясни почти нищо на никого. Бе направено изказване, но единствените, които останаха доволни от него, бяха хората, които го бяха направили. Големците от правителството постигнали споразумение, което, съдейки по начина, по който говореха за него, считаха за почти толкова вечно, колкото бяха звездите, но всички останали смятаха, че правителството се разпадаше, и господин Бот бе чут да казва в клубове, фоайета и други обществени места, че положението е нетърпимо. Лорд Брок се колебаеше, но трябваше да вземе решение. Ако избереше да подкрепи господин Палисър, последният щеше незабавно да откликне. В такъв случай опозицията не можеше да докосне нито Лорд Брок, нито правителството. Това бе мнението на господин Бот. Но ако Лорд Брок пренебрегнеше господин Палисър, в такъв случай господин Палисър и неговите приближени биха… Господин Бот не казваше какво биха направили те, но намекът бе пределно ясен за онези, които разбираха от тези неща: опозиционно лоби, неприятни разногласия в кабинета и заплахата от открит разкол с господин Палисър и неговите последователи.
— Всички знаят, че това не може да продължава вечно — повтори или потрети господин Бот, застанал на килима пред огнището в клуба си, заобиколен от неколцина свои млади приятели.
— Несъмнено — съгласи се Калдър Джоунс, ловецът-депутат, с когото се запознахме в Робъри. — Планти няма да се примири току-така.
— Какво би могъл да направи? — попита друг, който все още бе млад и неопитен и не бе решил под чие водачество предпочита да работи.
— Какво би могъл да направи!? — рече господин Бот, който в подобни ситуации се превръщаше в изкусен оратор и човек дори би си помислил, че някой ден би могъл да оглави своя собствена партия и да състави свое собствено правителство. — Какво би могъл да направи!? Съвсем скоро ще видите какво. Би могъл да установи пълен контрол върху ситуацията. Ако Лорд Брок не се опомни, съвсем скоро ще открие, че господин Палисър може да влезе в кабинета и без неговата помощ.