— Едва ли имаш предвид, че кралицата ще повика Планти! — възкликна младият член на парламента.
— Имам предвид, че кралицата ще повика всеки мъж, към когото я насочи Камарата на общините — отвърна господин Бот, който се гордееше с това, че знае всичко за политическото устройство на страната. — Колко е трудно да накараш хората да разберат, че кралицата няма нищо общо!
— Хайде, Бот, бъди по-умерен — обади се Калдър Джоунс, чиято преданост към короната бе поставена на изпитание от манчестърския републиканизъм на неговия политически приятел.
— Никога! — отвърна господин Бот с тържественост в гласа и изражението. — Никога не съм бил умерен и не възнамерявам да започна сега. Всички политически прегрешения срещу цивилизацията са извършени от хора, които са били умерени. Защо англичаните не могат да четат и да пишат като своите американски братя? Защо не могат да гласуват така, както го правят дори в имперска Франция? Защо все още са крепостни селяни и разполагат с по-малко права и свободи от руснаците, чиито окови бяха счупени едва онзи ден? Защо испанецът е по-щастлив, а италианецът — по-доволен? Защото хората във властта са прекалено умерени!
Господин Бот направи жест с ръка, сякаш точеше бира от кран.
— Но не можеш толкова лесно да пренебрегнеш кралицата — заяви младият член на парламента, който все още се придържаше към старомодните монархически възгледи на майка си.
— Не бих го направил — отвърна господин Бот. — Не съм републиканец.
Въпреки любовта си към държавното устройство, господин Бот не бе напълно наясно с това какво означаваше думата „републиканец“.
— Не съм искал да обидя монарха, който има своята функция. Но тази велика страна не се управлява от трона. Управлява се от Камарата на общините. Това е голямата истина, която всички нови членове на парламента трябва да научат и приемат.
— И мислиш, че Планти ще стане министър-председател? — попита Калдър Джоунс.
— Не съм казал такова нещо, въпреки че са се случвали и по-невероятни неща. Едва ли има по-вероятен кандидат сред младите членове на парламента. Но съм убеден, че ако лорд Брок не го вземе в кабинета, самият той няма да остане дълго там.
Междувременно дойде време за изборите в район Челси и цялата югозападна част на града бе покрита с плакати с името на Джордж Вавасор. Предизборният му лозунг бе „Гласувайте за Вавасор и за речния бряг“ и можем да предположим, че някаква част от избирателите в Челси го оцениха, но той остана неразбираем за повечето хора, които го прочетоха. Близките му приятели, както и много от враговете му, бяха започнали да го наричат виконт Речен бряг и отвсякъде валяха въпроси за река Темза. Господин Скръби бе съчинил тази легенда и му бе причинил страшно много неприятности. Напоследък имаше един наболял проблем, свързан с укрепяването на речния бряг от Уестминстърския дворец до далечните пущинаци на Пимлико, и господин Скръби бе препоръчал на своя кандидат да обещае, че укрепяването ще продължи чак до моста Батърси.
— Трябва да предложите решение на някакъв проблем — обясни му господин Скръби. — Никой млад член на парламента не може без проблем. И трябва да е нещо местно. Ако имате избирателен район, разбира се. Едно решение на местен проблем може да ви спести хиляди лири на следващите избори.
— Да разбирам ли, че няма да ми спести нищо на тези?
— Но може да ви осигури победата, господин Вавасор, и да ви направи един от най-популярните градски членове на Камарата със свой собствен избирателен район. Помислете за парите, които ще бъдат изхарчени в окръзите, ако това бъде направено там! Говорим за милиони, сър!
— Но това никога няма да бъде направено.
— Какво значение има? — попита господин Скръби и започна да му обяснява ползите от един проблем с нещо, което граничеше с красноречие. — Трябва много добре да се запознаете с него, за да можете да обсъждате всичките му аспекти. Научете числата наизуст и тъй като само вие ще ги знаете, никой не би могъл да ви противоречи. Разбира се, че няма да бъде направено. Ако бъде направено, проблемът ще бъде решен и това ще вземе залъка от устата ви. Но винаги можете да обещавате, че ще го решите по време на предизборната си кампания, както и да настоявате за това решение в Камарата. Познавал съм мъже, уредили си заплата от две хиляди на година и постоянно място в парламента благодарение на много по-маловажен проблем от този.