Всичко се бе развило толкова бързо, че Джордж Вавасор не бе имал време да реализира плановете си по отношение на сестра си. Ако бе писал на Кейт, с какъвто и да е тон, тя нямаше да се съгласи веднага и щеше да му се наложи да й пише поне няколко пъти, преди да я накара да се подчини. Можеше да я повика при себе си с телеграма, но дори това щеше да отнеме прекалено много време. Накрая реши да отправи своята молба директно към Алис. Писа й, обяснявайки ситуацията, в която бе попаднал. Изборите го бяха изненадали и имаше неотложна нужда от две хиляди лири. Не го беше срам да я помоли за тях, тъй като бе наясно с факта, че дядо му с охота щеше да й завещае имота в замяна на тази сума, въпреки че никога не би му дал и шилинг за предизборната му кампания. Последваха няколко думи за продължителното му отсъствие от улица „Кралица Ан“. Отдавна не я бе посещавал, защото бе заключил, съдейки по начина, по който тя се бе държала при последната им среща, че би предпочела за известно време да й спести неизбежното вълнение, съпътстващо подобни разговори. Но обеща, че ако триумфира на изборите, ще отиде на улица „Кралица Ан“, за да сподели триумфа си с нея, а ако се провали, ще отиде там, за да потърси утеха.
Получи отговор след три дни. Алис му пишеше, че сумата веднага ще бъде прехвърлена на сметката му. Освен това му изпращаше искрените си пожелания за успех и късмет на изборите. Но иначе писмото й не съдържаше почти нищо. Не казваше, че го обича, не приветстваше молбата му и не изразяваше надеждата скоро да се видят. Докато четеше писмото й, Вавасор осъзна всичко това, но все пак ликуваше, тъй като бе получил парите й. Студеното й отношение беше незаслужена жестокост, но парите бяха неговото отмъщение. „Така й се пада — рече си той. — Трябваше веднага да се омъжи за мен и тогава парите щяха да са мои.“
Когато господин Томбе се бе свързал с господин Грей относно това ново парично искане (искане, което господин Томбе бе сметнал за прекалено алчно с оглед на факта, че ставаше дума за една най-обикновена любовна афера), Грей му бе телеграфирал, че всяко парично искане, направено с посредничеството на господин Джон Вавасор, трябва да бъде уважено, стига да не надвишава пет хиляди лири. Веждите на господин Томбе бяха подскочили и той си бе помислил, че някои мъже могат да бъдат много глупави. Но той познаваше Джон Грей достатъчно добре и бе наясно, че трябва да прави това, което искат от него. Ето защо сумата бе прехвърлена в сметката на Джордж Вавасор.
Той не каза на Кейт. Защо да го прави? В момента нямаше време да пише писма на сестра си, въпреки че тя му изпрати две, отново предлагайки да финансира кампанията му със собствените си скромни средства. Не можеше да отговори на тези предложения, без да разкрие, че бе получил пари от друг източник, така че просто не й отговори.
Междувременно предизборната кампания беше в разгара си. Господин Травърс, другият кандидат на либералната партия, харчеше парите си без задръжки (или харчеше нечии пари). Когато господин Скръби спомена тази възможност, Джордж Вавасор прокле късмета си, защото така и не бе успял да си намери спонсор.
— Неслучайно наричат мъж, избран по този начин, получлен — утеши го господин Скръби, — защото не може да прави каквото смята за редно с гласа си. Не е независим. Такива депутати не правят нищо полезно за никого. Хората казват, че нещо е твое, само ако платиш за него със собствените си пари, господин Вавасор.
Господин Граймс работеше за другия кандидат с упорство, граничещо с всеотдайност, и бе разкрил всичко, което знаеше за кампанията на Джордж Вавасор, а може би и малко повече. Трудеше се сутрин, обед и вечер и не само в своя район. Агитираше и онези гласоподаватели, живеещи по брега на реката, които бе споменал в онзи разговор с Вавасор на улица „Сесил“. Цялата вавасорска армия, с нейните големи плакати, бе гонена и преследвана, като веднъж дори бе натикана в речната кал. Господин Граймс лично ръководеше тези операции. Самият Вавасор веднъж бе уцелен с разложена риба, останала след отлива, и накрая трябваше да признае, че му се повръщаше от речния бряг. Той бе от хората, които не обичат да бъдат докосвани, и се ядосваше, когато го блъскаха и бутаха.