Джордж Вавасор, когато мина покрай лампите и сергията с ябълки, изпита онази гордост, която споменах. Той бе от хората, които могат да чувстват подобна гордост и са способни в определени моменти на замечтаност да погледнат на всичко това с невинни и почти благородни очи и да разберат нуждата да служат доблестно и почтено на великата страна, в която са имали късмета да се родят. Характерът на Джордж Вавасор бе такъв, че той имаше потенциала да стане добър и може би дори велик човек. Господин Бот, от друга страна, се бе родил невзрачен. Вавасор се бе покварил с широко отворени очи. Бе го направил с ясното съзнание, че върши нещо нередно, но се бе научил да вярва, че нередните неща са за предпочитане. Клетият господин Бот се опитваше да върши само добро и бе убедил самия себе си, че прави точно това. Той бе сноб и подлизурко, но не виждаше нищо лошо в това да се присламчва към богатите и известните и да им се подмазва. Беше както жесток, така и суетен, както груб, така и страхлив и напълно безскрупулен, поне що се отнасяше до политическите въпроси, въпреки възвишените си принципи. Той вярваше, че се издига по правилния начин, и не го измъчваха угризения, че върши нещо нередно.
В онези мигове на замечтаност, за които стана дума, Вавасор понякога се чувстваше изкушен да пререже гърлото си и да сложи край на живота си, знаейки, че го бе пропилял. Отново и отново се питаше дали бе твърде късно и всеки път си отговаряше, че беше. Дори сега, в този момент, когато мина между лампите и почувства онази почтена гордост, за която стана дума, той си каза, че бе твърде късно. Какво би могъл да направи сега, възпрепятстван от огромния дълг, който имаше към братовчедка си и обременен от знанието, че той трябва да бъде увеличен многократно, освен ако не смяташе да се откаже от членството си в парламента, което му бе струвало толкова скъпо, още преди да започне да му се наслаждава? Но не му липсваше кураж и все пак реши, че ще продължи борбата и ще се бори докрай. Беше спечели своето място в Камарата на общините и това бе голям успех. Мъже, които винаги се бяха отнасяли учтиво с него, сега се държаха още по-учтиво, а онези, които досега го бяха пренебрегвали, започнаха да му кимат и да му се усмихват. Правото да ползваш вратата между тези две лампи несъмнено бе голяма привилегия.
В момента господин Бот държеше новия член на парламента за ръка, но не защото двамата бяха стари приятели. Господин Бот се оглеждаше за нови последователи, а Вавасор си търсеше партия. Човек не получава благодарности за това, че е подкрепил онези, които вече са се издигнали. Нашият приятел лесно можеше да се присъедини към поддръжниците на правителството, но това нямаше да привлече ничие внимание и щеше да се озове в дъното на един много дълъг списък. Господин Палисър, от друга страна, беше изгряваща звезда, около която, почти без негово желание, се оформяше нова партия. Ако влезеше в кабинета, а според господин Бот и много други това бе неминуемо, онези, които бяха забелязали тази нова светлина, преди тя да стане ослепително ярка, щяха да бъдат възнаградени.
Докато прекосяваше фоайето на Камарата, облегнат на ръката на господин Бот, Вавасор мълчеше. Не бе казал почти нищо, откакто двамата бяха слезли от каретата, и не бе особено очарован от бъбривостта на своя спътник. Съвсем скоро щеше да заеме своето място сред най-уважаваните мъже в страната и щеше да се опита да стане един от тях. Вярваше в способностите си, както и в мъжеството си. Но не вярваше в поведението си. Страхуваше се, че бе сторил нещо (или ще бъде принуден да стори нещо), което щеше да направи повечето членове глухи за думите му и да затвори най-важните врати за него. Човек, който смята, че е негодник, не вярва в себе си, независимо от това колко е смел и талантлив.
— Несъмнено сте слушали дебати преди? — попита господин Бот.
— Да — отвърна Вавасор с неохота.
— Много, предполагам?
— Не.
— Но сте слушали дебати от балкона. Сега ще ги чуете от пейките и ще откриете колко е различно. Човек, който никога не е бил член на парламента, няма как да знае какво е. Всъщност такъв човек не би могъл да вникне в същността на политическото устройство на страната. Още като съвсем млад реших, че това е моето призвание, и въпреки че работата е трудна, а заплащането нищожно, смятам да се занимавам с това до сетния си час. Как сте, Томпсън? Познавате ли Вавасор? Току-що се върна от район Челси. Тази вечер няма да пристъпваме към гласуване, нали? Вижте! Фарингкорт излиза. Едва ли в Камарата има мъж, в чието мнение да се вслушват повече хора, но ще ви поиска половин крона назаем. Как сте, милорд? Надявам се, че имам удоволствието да ви заваря в добро здраве?