Но куражът му все още не го бе напуснал. Въпреки всички съмнения и съжаления, той знаеше, че ще се бори докрай, каквото и да се случеше. На сутринта щеше да отиде на улица „Кралица Ан“, тъй като смяташе, че бе заслужил съчувствието на жената, претендираща, че живо се интересува от политическите му амбиции. Поне за нея славата на членството му нямаше да бъде опетнена от горчивата реалност. Тя бе гледала тази пиеса само от ложите и за нея роклите все още бяха от коприна, а мечовете от стомана.
Четиридесет и шеста глава
Любовен подарък
Когато Алис чу за триумфа на братовчед си и осъзна, че той вече представляваше Челси в парламента, тя реши да ликува. Бе пожертвала много в желанието си да му помогне да се издигне и сега, след като бе направил първата важна стъпка към успеха, щеше да бъде лудост да не обере поне част от овациите. Ако не можеше да се зарадва на това, на какво друго би могла да се зарадва? Бе обещала да стане негова жена и все още бе обвързана от това обещание. Беше го дала, защото бе искала да слее своите интереси с неговите, да сподели неговите рискове и амбиции, да участва в неговите битки и да му помогне по пътя нагоре. Бе постигнала всичко това и той бе спечелил изборите. Ето защо се опитваше да ликува от негово име, знаейки, че опитите й са обречени на провал. Беше направила грешка и съвсем скоро щеше да й се наложи да признае това пред себе си и да се разкае за нея.
Въпреки това Алис се опитваше да ликува. Научи новината от прислужницата си и веднага седна да му пише, за да го поздрави за успеха. Тази задача обаче се оказа много по-трудна, отколкото бе очаквала. Затова се отказа. Не му бе писала от деня, в който си бе тръгнал ядосан от дома й, и сега не знаеше как да се обърне към него.
— Ще го изчакам да дойде — рече тя и прибра хартията и писалката. — Ще ми бъде по-лесно да говоря с него, отколкото да му пиша.
Все пак писа на Кейт и дори успя да вкара нотка на триумф в думите си. Кейт й бе изпратила дълго писмо, изпълнено с искрено и гръмко задоволство. На нея й се струваше, че брат й вече бе постигнал всичко. Беше сигурна, че от сега нататък късметът щеше да бъде на негова страна. Бе прескочил бездната, преодолявайки единственото препятствие, което съдбата бе сложила на пътя му. В радостта си тя почти бе забравила откъде бяха дошли парите, благодарение на които бе спечелил изборите. Малко неща можеха да я въодушевят и никога не се въодушевяваше, когато мислеше за себе си, но сега възторгът й сякаш нямаше граници.
„Гордея се с него — казваше тя в писмото си до Алис. — Не би могъл да направи нещо, което да ме изпълни с повече гордост. Ако кралицата го бе повикала в двореца и го бе направила граф, нямаше да се гордея толкова с него. Само като си помисля, че влезе в парламента без високопоставен приятел и без каквато и да е външна подкрепа, разчитайки единствено на собствената си съобразителност (в този момент тя бе забравила за парите на Алис), и че постигна този успех в сърцето на Лондон, сред най-богатите, успешни и капризни хора на света, няма как да не се гордея с брат си. И се надявам, Алис, че ти се гордееш със своя любим.“
Клетото момиче! Човек не можеше да не й прости тази гордост, колкото и неоправдана да бе тя. Не бива да забравяме, че Кейт не знаеше нищо за господата Граймс и Скръби, за речния бряг и за начина, по който се печелят изборите в някои градски райони.
„И се надявам, Алис, че ти се гордееш със своя любим!“
„Той не е мой любим — каза си Алис. — И знае, че не е. Разбира го много добре, въпреки че сестра му няма представа.“ Щом не ти е любим, Алис Вавасор, тогава какъв ти е? И каква си му ти, ако не си негова любима? Тя започваше да осъзнава, че се бе обрекла на пълно унищожение и стоеше на ръба на бездънна пропаст, в която всеки миг щеше да полети.
— Той не е мой любим — отсече тя и дълго време стоя неподвижно, потънала в мрачни мисли. Отне й цял час да завърши писмото си до Кейт.
Същия следобед проведе кратък разговор с баща си.
— Разбрах, че Джордж е бил избран — рече той, повдигайки вежди.
— Да, спечели изборите. Сигурна съм, че се радваш, татко.
— Разбира се, че не се радвам. Купил си е членство в парламента за три месеца. И с чии пари го е направил?
— Да не говорим за пари, татко.