— Когато обсъждаш стойността на нещо, което току-що е било закупено, трябва да знаеш цената, за да прецениш как се е справил купувачът. Позволили са му да влезе в парламента за тези пари, защото остават само няколко месеца до следващите избори. Даде му две хиляди лири, нали така?
— И ако има нужда от още две хиляди за следващите избори, ще ги получи.
— Много добре, скъпа моя, много добре. Щом си решила да се разораваш, не мога да те спра. Няма да се оплаквам, дори да реши да изхарчи всичките ти пари, но само, при условие че не се омъжиш за него.
Алис не отговори. По този въпрос желанията на баща й започваха да съвпадат с нейните.
— Не крия своите чувства и желания от теб — продължи той. — Според мен нищо не може да бъде по-пагубно от този брак. Каза ми, че си решила да се омъжиш за него, и знам, че не мога да те разубедя. Но вярвам, че след като изхарчи парите ти, той ще се откаже от този брак и ти ще бъдеш спасена. Знаейки какво е мнението ми за него, едва ли можеш да очакваш от мен да се зарадвам на успеха му, особено имайки предвид, че е постигнат с твоите пари!
След това той си тръгна и Алис си помисли, че се бе отнесъл много жестоко с нея. В думите му не бе имало и капчица бащинска нежност. Може би ако бе проявил поне малко съчувствие и тактичност, тя щеше да му се изповяда. Но обвинението й бе несправедливо. Ясно е, че за него бе невъзможно да говори нежно или тактично на тази тема. И вината за това бе изцяло нейна. В същото време не можеше да й разкрие какво всъщност искаше, без да навреди на собствената си кауза. Не можеше да й каже, че прави всичко възможно да я тласне обратно в обятията на Джон Грей.
Но що за думи, отправени от един баща към неговата дъщеря! Нима бе стигнала дотам, че собственият й баща да иска да я види съкрушена и низвергната? И нима това негово желание можеше да се сбъдне? Що се отнасяше до това, Алис вече бе взела решение. Тя никога нямаше да се омъжи за братовчед си. Ако спасението й зависеше от това, значи щеше да бъде спасена, независимо от това дали желанието на баща й щеше да се сбъдне, или не.
На следващата сутрин Джордж дойде при нея. Читателят може би си спомня последния им разговор. Тогава той я бе посетил, след като бе получил писмото и от Уестморланд, и я бе помолил да запечата помирението им с целувка, но тя бе отказала. Бе поискал да я прегърне, но тя бе потръпнала от ужас, страхувайки се от неговото докосване. Езикът на тялото й недвусмислено му бе показал, че вече не изпитва онази любов към него, която една жена трябва да изпитва към своя съпруг. Той се бе разгневил и дори не се бе опитал да скрие този факт. Оттогава бе взимал заеми от нея (бе посегнал на парите й цели два пъти), а сега идваше, за да се похвали с резултата. Как трябваше да се обърне към нея? Читателят несъмнено помни, че Джордж Вавасор не бе от хората, които забравят обидно отношение.
Когато влезе в стаята, Алис го погледна почти плахо, сякаш се боеше от него. Трябва да бъде посочено, че тя наистина се страхуваше от братовчед си. Дори мъж, който се ръководи от възвишени принципи, би имал правото да я превърне в своя робиня, ако бе на негово място, но се съмнявам, че той би се опитал отново да й натрапи любовта си.
Алис го изгледа плахо и видя, че раната през лицето му почти се бе затворила. Нямаше и следа от предишния му гняв. Бе дошъл при нея с намерението да бъде нежен, ако това бе възможно. Бе се облякъл много грижливо, сякаш за да провери дали все още би могъл да играе ролята на любовник.
Алис проговори първа.
— Джордж, толкова се радвам, че спечели! Пожелавам ти успех с цялото си сърце.
— Благодаря ти, мила моя. Но преди да продължим, трябва да засвидетелствам дълга си. Ако не ми бе помогнала с парите си, нямаше да успея.
— О, Джордж! Не говори за това, моля те!
— Позволи ми да кажа още едно нещо по темата и обещавам, че повече няма да я споменавам. Не можеш да не се съгласиш, че рано или късно трябваше да засегна този въпрос.
Той се усмихна мило, точно както го бе правил по време на онова пътуване в Швейцария.
— Добре, можеш да кажеш още едно нещо.
— Надявам се, че ми имаш доверие, след като ми позволяваш да се разпореждам по този начин с богатството ти.
— О, да.
— Знам, че ми имаш доверие. Едва ли има нужда да казвам, че иначе нямаше да се кандидатирам. Сега трябва да те накарам да разбереш, че ако не се бях кандидатирал сега, нямаше да имам никакви шансове на следващите избори. Това бе причината да изхарча толкова много пари само за една сесия. Разбираш какво ти казвам, нали, Алис?