В продължение на няколко минути той мълчеше, въртейки в ръцете си някакъв неин предмет, който бе взел от масата. Беше малък стоманен нож за писма с позлатена дръжка. Не изглеждаше особено ценен, като едва ли струваше повече от пет шилинга. Той седеше и го въртеше между пръстите си, докато тя бродираше.
— Кой ти даде този нож за писма? — попита внезапно той.
— Боже мой, защо питаш? И защо питаш по този начин?
— Питам, защото, ако ти е подарък, ще взема нещо друго.
— Господин Грей ми го подари.
Джордж веднага го пусна и ножът изтропа на масата. След това го избута напред и той падна от другата й страна, като се приземи съвсем близо до краката й.
— Джордж — рече тя и го вдигна от пода, — държиш се неразумно. Моля те, престани.
— Не съм искал да падне — отвърна той. — Моля за извинение. Просто избрах неподходящ предмет. А кой ти даде това?
Той взе къса линийка, сгъната така, че да измерва точно седем сантиметра.
— Никой не ми я е подарявал. Купих я от един глупав базар.
— Тогава ще свърши работа. Ще ми я подариш при подновяването на любовта ни.
— Какъв невзрачен подарък — отбеляза тя, говорейки още по-мрачно отпреди.
— Нищо не е прекалено невзрачно, когато е подарено по този начин. Всичко би свършило работа: панделка, ръкавица, дори счупена монета от шест пенса. Ще ми дадеш ли нещо, което мога да взема и което ще символизира твоята любов към мен?
— Вземи линийката, ако искаш — отвърна тя.
— А любовта ти? — попита той.
Трябваше да бъде или по-безсрамен, или по-малко безсрамен. Имайки предвид колко безсрамен бе до този момент, според мен трябваше да бъде по-безсрамен. Смятам, че трябваше да се задоволи с факта, че тя му бе обещала парите си, и да се освободи от онова чувство, което го караше да иска и любовта й. Но той не можеше. Нуждаеше се от нейното уверение, че го обича, за да се успокои.
— Е, Алис, ще ми дадеш ли любовта си? — попита отново той.
— Предпочитам да говорим за политика, Джордж — каза тя.
Белегът му отново зейна, а от вежливото му отношение не бе останал и помен. Гледаше я втренчено, пъхнал палци дълбоко в ръкавните извивки на жилетката си.
— Алис, това не е никак справедливо — заяви той.
— Не съм искала да бъда несправедлива.
— Не съм напълно сигурен. Почти ми се струва, че го правиш съзнателно. Каза ми, че смяташ да станеш моя жена. Но въпреки това ме караш да се чувствам ужасно и ако го правиш нарочно, нима това не е несправедливо?
— Не те карам да се чувстваш ужасно… поне не нарочно.
— Нима онова писмо, което ми изпрати от Уестморланд, не означава нищо?
— Джордж, не се опитвай да ме накараш да повярвам, че е означавало твърде много.
— Ако е означавало, по-добре веднага ми кажи.
Но Алис не посмя да му каже, въпреки че искаше да го направи. Вместо това стоеше и мълчеше, извърната от пронизващия му поглед, копнеейки срещата им да приключи и чувствайки, че бе подкопала собственото си достойнство.
— Виж какво, Алис — рече той. — Много ми е трудно да те разбера. Когато си спомня всичко, случило се между нас, и го добавя към онзи злощастен епизод от живота ти, сегашното ти отношение към мен просто ме озадачава. Не мога да разчета твоя характер.
— Опасявам се, че не мога да ти помогна да го разчетеш.
— Когато за пръв път се влюби в мен… защото тогава наистина ме обичаше… аз те разбирах. Едва ли има млад мъж, който в този етап от живота си да не може да разчете най-сладкия стих от поезията на живота. И когато ме отритна, съдейки ме прекалено строго за прегрешенията ми, аз те разбрах, защото жените имат навика да бъдат безмилостни, когато съдят подобни грехове. После чух, че си приела предложението за брак на онзи джентълмен от Кеймбриджшир, и реших, че отново те разбирам, знаейки, че е напълно естествено да потърсиш лек за раната си. Разбрах те и обвиних себе си, а не теб, за това че съм те тласнал към такъв фатален лек.
Тук Алис рязко се обърна към него, сякаш искаше да го прекъсне, но не каза нищо. Той направи пауза, за да й даде тази възможност, но когато Алис не се възползва от нея, продължи:
— И те разбрах много добре, когато чух, че този лек не ти е понесъл. Небеса, да! Нямаше как да не те разбера. Не съм искал да обидя този мъж, когато избутах малката му играчка от масата. Не мога да кажа нищо лошо за него. За много жени той би бил идеален съпруг. Но ти не си една от тях. И когато самата ти осъзна това, аз отново те разбрах. Не ми бе никак трудно. Небеса, да! Ако някоя жена някога е била принуждавана да направи грешка, това си била ти!