Когато търсенето приключи, Алис сложи пръстена на лавицата над камината, но веднага осъзна, че не биваше да го оставя там. Внимателно го уви в един хартиен лист и го прибра в чекмеджето на писалището си. След това седна на масата и се замисли. Трябваше да реши какво да прави, но главата я раздираше от болка. Така и не можа да въдвори ред в мислите си.
Четиридесет и седма глава
Разочарованието на господин Чийзакър
Когато остана сама в квартирата си след скромния прием, който бе дала за двамата си ухажори, госпожа Гринаул се замисли сериозно над бъдещето си. Можеше да поеме по една от три пътеки: да даде ръката си на господин Чийзакър, да приеме предложението на капитан Белфийлд или да откаже и на двамата. Те безспорно бяха много упорити, но тя знаеше как да ги накара да я разберат, ако вземеше решение да не се обвърже нито с единия, нито с другия. След Великден смяташе да напусне Норич и те бяха наясно с плановете й. Беше споменала, че може да се върне в Ярмът през лятото. Тя бе справедлива жена и справедливостта изискваше двамата да знаят какво да очакват при евентуалното й завръщане.
Имаше много неща, които можеха да бъдат казани в полза на господин Чийзакър. Обзаведените с махагон спални несъмнено щяха да допринесат за житейското й удобство, а купчините тор, въпреки че не бяха особено романтични, безспорно имаха своята функция в живота на един фермер. Госпожа Гринаул в никакъв случай не мразеше тези неща, а що се отнасяше до техния собственик, тя смяташе, че малките недостатъци в неговия характер можеха лесно да бъдат потиснати или дори излекувани от жена с непоклатима воля като нея. Проблемът бе, че тя вече се бе омъжвала за пари и в този случай й се искаше да се омъжи по любов. Бракът й за пари се бе оказал до голяма степен успешен. Грижите, които бе полагала за здравето на стария Гринаул, не я бяха измъчили прекалено много и не бяха продължили по-дълго, отколкото бе очаквала. Бе получила наградата, която си бе обещала, и наистина чувстваше признателност към стареца. Почти ми се струва, че в обилните сълзи, които проливаше за него, имаше поне една-две искрени. Като цяло тя бе жизнерадостна жена с добро храносмилане и мислеше за миналото си с удовлетворение, а за бъдещето си с увереност. Каза си, че не бива да бъде алчна. Нямаше нужда от повече пари и богатството на господин Чийзакър не й трябваше. Това бе решението, което взе. Освен това реши, че обзаведените с махагон спални трябваше да бъдат запазени в семейството, ако това бе възможно, и завещани на нейната племенница Кейт Вавасор.
Но трябваше ли да се омъжи по любов и ако да, капитан Белфийлд ли бе най-подходящият кандидат? Колкото и странно да звучеше това, неговата бедност, неговото разбойничество и неговите лъжи почти го правеха по-привлекателен. Във всеки случай тя не се страхуваше от тези черти на неговия характер. Имаше пълна вяра в женските си способности да ги излекува, поне дотолкова, доколкото се нуждаеха от лекуване. Що се отнасяше до историите му за Инкерман и малките му дългове, тези неща също не я тревожеха. И тя имаше своите легенди и ги използваше почти толкова умело, колкото добрият капитан. По въпроса с дълговете, кой беден човек нямаше дългове? Преди да стане госпожа Гринаул, тя също бе дължала пари за своите ръкавици и корсети.
Разбира се, съществуваше опасността Белфийлд да има недостатъци, за които тя не подозираше. Не бе напълно изключено да има друга госпожа Белфийлд. Ами ако вместо истински капитан, той бе затворник, получил документ за предсрочно освобождаване? Подобни неща се бяха случвали и преди. Госпожа Гринаул бе принудена да разчита единствено на господин Чийзакър, който познаваше капитана от години и несъмнено имаше интерес от това да й разкрие всичко лошо, което знаеше за него. Но при тези обстоятелства на нея й бе много трудно да вземе решение за или против капитан Белфийлд.
Между девет и десет вечерта, около час след като господин Чийзакър си бе тръгнал, Жанет й донесе бульон с няколко капки шери. Госпожа Гринаул обикновено вечеряше рано и затова имаше навика да хапва нещо леко преди лягане.
— Жанет — рече тя, разбърквайки бульона в купичката си, — опасявам се, че двамата джентълмени се скараха.