— О, мадам, разбира се, че ще се скарат! Как биха могли да не се скарат?
В такива моменти Жанет имаше навика да застава до стола на своята господарка и да си говори с нея. А ако разговорът се проточеше, тя постепенно се отпускаше и сядаше на ъгълчето на стола. Така и на двете им бе много удобно пред огъня, като Жанет никога не забравяше, че бе прислужница, и госпожа Гринаул никога не забравяше, че бе нейна господарка.
— Но защо се карат, Жанет? Толкова е глупаво.
— Не знам дали е глупаво, мадам, но е най-естественото нещо на света. Ако двама мъже ме ухажваха по едно и също време, разбира се, щях да очаквам да се сбият. Някои момичета го правят нарочно, защото им харесва да се бият за тях. Аз казвам един по един.
— Ти си много млада, Жанет.
— Да, мадам, така е. Няма спор, че съм млада. Но това не означава, че не съм имала ухажори, колкото и млада да изглеждам.
— Но едва ли смяташ, че аз искам да имам ухажори, както ги наричаш?
— Нямам представа какво точно искате, мадам. Може би е точно това. Но ухажорите са налице. И изобщо нямаше да се изненадам, ако тази вечер се бяха избили в дневната ви. Ако брендито с вода не ги успокои, не знам какво ще правят в Ойлимид тази нощ.
Докато казваше това, Жанет се отпусна на стола и вдигна ръце, за да демонстрира колко голям бе страхът й.
— Но те няма да прекарат нощта заедно в Ойлимид, глупачке! Капитанът не си ли тръгна пръв?
— Да, тръгна си, но реших, че просто е отишъл до вкъщи, за да приготви пистолетите си.
— Няма да се бият, Жанет. Джентълмените вече не го правят.
— Нима, мадам? Това несъмнено прави нещата много по-лесни за дамите. Може би някой ден и нашите ухажори ще спрат да се бият. Това ще бъде голяма утеха за момичета като мен, които предпочитат тишината и спокойствието. Мразя да гледам как мъже се налагат с юмруци. Наистина е така. Значи господин Чийзакър и капитанът няма да се дуелират, така ли, мадам?
— Разбира се, че няма, малка глупачке!
— Боже мой! А бях толкова сигурна, че утрешните вестници ще бъдат пълни с истории за техния дуел, може би със снимка на един от тях, проснат възнак и покрит с кръв! Чудя се кой щеше да бъде? Отдавна ми се струва, че капитанът не би допуснал да бъде уцелен в някой от жизненоважните си органи — освен в сърцето, мадам.
— Но защо изобщо биха се дуелирали, Жанет? Би било глупаво.
— Не съм сигурна в това, мадам. Какво друго биха могли да направят? Има някои неща, които могат да бъдат разделени по равно, но това не е едно от тях.
— За какво говориш, Жанет?
— За вас, мадам.
— Жанет, чудя се откъде ти хрумват тези неща. Сякаш жена в моето положение би си позволила да насърчава подобно поведение! Знаеш, че това не е вярно, Жанет, и не биваше да го казваш.
Госпожа Гринаул веднага попи очи с кърпичката си, а Жанет, може би в знак на разкаяние, направи същото с престилката си.
— Разбира се, че никой не би могъл да ви обвини в това, че се държите непристойно, мадам, особено след всички изпитания, на които бяхте подложена.
— Несъмнено бях подложена на ужасни изпитания, Жанет.
— И нима носите някаква вина за глупавото поведение на тези двама джентълмени?
— Искрено съжалявам за това, че се скараха. А бяха толкова близки! Биха направили всичко един за друг.
— Когато направите своя избор, мадам, всичко ще се оправи, имайки предвид, че джентълмените вече не се дуелират — увери я Жанет и направи кратка пауза, преди да продължи. — Предполагам, че няма да бъде господин Чийзакър, нали, мадам? Той е много заможен мъж, разбира се.
— Това не означава нищо за мен, Жанет. Винаги ще смятам господин Чийзакър за добър приятел, подкрепил ме в труден момент, но нищо повече от това.
— Значи ще изберете капитана, така ли, мадам? Признавам, че още от самото начало го предпочитам пред другия джентълмен и не съм крила този факт от никого.
— Той не означава нищо за мен, момиче.
— А що се отнася до парите… каква е ползата от това да имате повече, отколкото ви трябват? Любовта може да бъде от него, а парите от вас, нали така, мадам?
— Той не означава нищо за мен, момиче — повтори госпожа Гринаул.
— Но някой ден ще означава? — каза Жанет, като въпросителната нотка в гласа й бе повече от очевидна.
— И таз добра! Чудя се накъде отива светът, когато прислужниците сядат при господарите си и си позволяват да ги разпитват! Хайде, отивай да си лягаш. Почти десет часът е.