— Означава, разбира се, но въпросът не е в това.
— И всички тези мъже се интересуват от ботаника — посочи Алис.
— Не вярвам. Струва ми се, че повечето изкачват планината, за да могат после да кажат, че са го направили. Но дори и да се интересуват от ботаника, въпросът отново не е в това. Мистерията на планините изчезва за онези, които са твърде запознати с тях, колкото и полезна да е тази запознатост. В този свят красиви са само онези неща, които остават донякъде скрити или неразбрани. Поезията е безценна най-вече заради това, че внушава повече, отколкото казва. Погледнете натам, през онази долина. Виждате ли онзи малък връх в далечния й край? Не си ли представяте непознатия, но красив свят, който съществува там? Красив така, както раят е красив, защото не знаем какво представлява всъщност. Ако утре отидете дотам и го опознаете, нима смятате, че ще ви изглежда толкова красив и когато се върнете?
— Мисля, че да — отвърна Алис.
— Това означава, че нямаш поезия в сърцето си. Аз съм изтъкан от поезия.
Те му се присмяха и всички бяха много щастливи.
Струва ми се, че господин Грей бе прав да отговори на писмото на Алис по този начин, но мисля, че лейди Маклауд също бе права, казвайки, че Алис не трябва да заминава за Швейцария с Джордж Вавасор. Между тях припламна познатата искра на близостта и ако обстоятелствата около това припламване бяха известни на господин Грей, той нямаше да остане доволен, въпреки че двамата не си размениха нито една дума, която, сама по себе си, би могла да го засегне. Това бе вярно през първите няколко седмици на пътуването, но после, когато времето на завръщането им наближи и двамата усетиха, че щастието им почти бе свършило, те бяха обхванати от онази характерна меланхолия, предшестваща края на всеки период, изпълнен с удоволствие. Тогава думите им омекнаха и те започнаха да си припомнят отминалите времена по начин, който бе напълно недопустим.
Алис се чувстваше безкрайно щастлива, опитвайки се да задоволи всяка една прищявка на своя братовчед, може би дори по-щастлива, отколкото ако той се бе държал като неин роб. Двете с Кейт бяха сключили безгласно споразумение да го глезят с удобства, а повечето момичета предпочитат да глезят някой мъж, отколкото да бъдат глезени от мъже. Той се отдаде на ролята си на деспот с добро чувство, изисквайки много, но винаги в разумни граници. И винаги бе забавен, според Алис, без да полага усилия за това. Но когато показват най-доброто от себе си, хората рядко правят това без усилия. Ако става дума за нещо, което човекът взима присърце, усилието ще бъде приятно и ще остане скрито, но това не означава, че няма да го има. В момента Джордж Вавасор даваше всичко от себе си, за да забавлява своята братовчедка.
Една вечер седяха на терасата на хотелската си стая в Базел, която предлагаше прекрасна гледка към Рейн и бе отворена за всички на етажа, но в същото време бе достатъчно просторна, за да могат гостите да се уединяват на малки групички. Бързата и широка река течеше отдолу, минавайки под моста, който я пресичаше съвсем наблизо, и понеже вечерта бе лятна, от време на време чуваха силни викове, идващи от плувци, наслаждаващи се на бързината на течението. Тримата се бяха усамотили в единия край на терасата, насядали около малка масичка, върху която бе сервирано кафе, а както винаги в устата на Джордж димеше пура.
— Почти свърши — обяви той след няколко минути тишина.
— И беше много успешна, нали? — отвърна Кейт. — С изключение на парите, разбира се. Разорена съм.
— Ще ти възстановя парите до последното пени — рече Джордж.
— Няма да ти позволя — отсече Кейт. — Аз съм разорена, но ти си още по-разорен. Всъщност какво значение има? Насладихме се на цели шест седмици щастие и разорението си струваше. Не мислиш ли така, Алис? Не би ли казала, че си изкарахме страхотно?
— Мисля, че си изкарахме много добре. Насладих се напълно на тези шест седмици.
„А сега трябва да се върнеш вкъщи при Джон Грей и Кеймбриджшир. Нищо чудно, че си изпаднала в меланхолия“. Тази мисъл мина през главата на Кейт, но този път тя не я изрече на глас.
— Много мило от твоя страна, Алис — рече Кейт. — Нали, Джордж? Харесвам хора, които изразяват одобрение и похвала от сърце.
— Но аз хваля и одобрявам себе си.
— Харесвам хора, които хвалят и одобряват себе си от сърце. Не че двамата с Джордж не сме ти благодарни за комплимента. Готови сме да признаем, че дължим почти всичко на теб, нали така, Джордж?
— Аз не съм готов — заяви брат й.