Изведнъж Чийзакър си спомни, че бе решил повече да не се хвали с парите си, и веднага опита да поправи тази грешка:
— Има още едно нещо, което хората знаят за мен, но засега няма да говорим за него.
— Моля седнете, господин Чийзакър.
— Ами… благодаря ви, госпожо Гринаул, ще седна за няколко минути, ако ми позволите. Госпожо Гринаул, в момента съм в такова състояние на духа, че ако не се успокоя, ще полудея и мога да нараня някого.
— Мили Боже! Какво ви се е случило? Днес ще ходите на лов, предполагам?
Погледът на вдовицата се насочи надолу към дрехите му.
— Не, госпожо Гринаул, няма да ходя на лов. Облякох се така, защото смятах да ходя, но се отказах, а после нямах време да се преоблека. Какво значение има какви дрехи носи един мъж?
— За мен няма никакво, стига да са прилични.
— Сигурен съм, че в моя случай винаги са такива, госпожо Гринаул.
— О, да, разбира се. Дори бих казала, че са повече от прилични. Считам ви за мъж с изтънчен вкус по отношение на облеклото.
— Уверявам ви, че не се правя на изтънчен, госпожо Гринаул. Обичам да изглеждам добре и това е всичко. Има хора, които смятат, че всички фермери са мръсни и неугледни. Това, разбира се, е вярно за онези, които плащат рента и нямат собствена земя.
Той се спря навреме, преди отново да зачекне забранената тема.
— Но няма значение какви дрехи носи един мъж, когато сърцето му е натежало.
— Не знам какво ви кара да говорите по този начин, господин Чийзакър, но самата аз се чувствам така, откакто… откакто Гринаул ме напусна.
Господин Чийзакър се чудеше как да започне и този намек за покойния й съпруг изобщо не му помогна. Често бе казвал на вдовицата, че „тревогите убиха котката“ и „живото куче е за предпочитане пред мъртвия лъв“, но госпожа Гринаул не се впечатляваше и той вече не смееше да разчита на пословици. Беше осъзнал, че трябва да смени тактиката си. Тънките любовни намеци бяха вършили работа в началото на познанството им, но вече не можеше да се уповава на тях, ако искаше да се увенчае с успех. Самата вдовица му бе казала, че трябва да говори повече за любовта си, и той бе изпил две чаши черешово бренди с надеждата да развържат езика му. Бе облякъл палто с лъскави копчета и нови панталони, защото искаше да бъде господар на положението. Трябваше да говори смело и откровено за любовта си, но просто не знаеше откъде да започне. Това бе нещото, което го затрудняваше. В продължение на около минута той седеше и мълчеше, докато тя заглаждаше веждите си с носната си кърпичка след краткия си изблик на скръб.
— Госпожо Гринаул! — възкликна той най-накрая и скочи на крака пред нея. — Скъпа госпожо Гринаул, мила госпожо Гринаул, ще станете ли моя жена? Ето! Най-сетне го казах! И говоря напълно сериозно. Всичко, което притежавам, ще бъде ваше. Разбира се, говоря най-вече за ръката и за сърцето си. Що се отнася до любовта ми… о, Арабела, само ако ме познавахте! Едва ли в Норфък има мъж, който да може да обича по-страстно от мен. Влюбих се в мига, в който ви зърнах в Ярмът и оттогава не съм на себе си. Питайте хората вкъщи и те ще ви кажат, че съм занемарил задълженията си. Занемарил съм всичко. От миналия юли насам съм отварял книгата със заплатите не повече от половин дузина пъти.
— Аз ли съм виновна за това, господин Чийзакър?
— Кълна се, че да. Не мога да спра да мисля за вас. Вече реших. Ще напусна Ойлимид, ако не се съгласите да бъдете негова господарка.
— Няма да живеете в Ойлимид?
— Точно така. Ще дам фермата под наем и ще замина някъде. Какъв е смисълът да стоя тук, когато не съм с жената на сърцето си? Не бих могъл да го направя, госпожо Гринаул. Наистина не бих могъл. Разбира се, в Ойлимид разполагам с всичко, което парите могат да купят… но това е безполезно за мъж, който е влюбен. Знаете ли, дори започнах да ненавиждам парите, стоките и всичко останало. От три месеца не съм носил банковата си книжка вкъщи. Замислете се над това.
— Но как бих могла да ви помогна, господин Чийзакър?
— Просто кажете „да“ и всичко ще се нареди. Просто се съгласете да станете моя жена. Ще се отнасям толкова добре с вас! Кълна се. А що се отнася до богатството ви, то изобщо не ме интересува! Не съм като един друг мъж, който мисли само за пари. Искам само вас. Ще бъдете моя глезла, моя кукла и мое любимо малко патенце до края на дните си.
— Не, господин Чийзакър. Това няма как да се случи.