— И защо не? Вижте какво, Арабела!
Той пристъпи към нея и падна на колене пред краката й. Беше толкова близо, че тя нямаше как да избяга. Черешовото бренди несъмнено бе оказало своето влияние върху него. Когато бе паднал на колене, кожените гамаши, обвити около краката му, се бяха опънали с пращене. Той най-вероятно не бе забелязал това в страстта си, но госпожа Гринаул, която се намираше в много по-уравновесено състояние на духа, бе осъзнала с неприятно чувство, че изправянето му нямаше да бъде толкова лесно.
— Господин Чийзакър, не се излагайте. Станете, моля ви — рече тя.
— Няма да го направя, докато не ми кажете, че ще бъдете моя!
— Тогава ще останете на колене завинаги, а това би било крайно неудобно. Няма да ви позволя да ме държите за ръката, господин Чийзакър. Моля ви, престанете.
Той я пусна, но не направи опит да се изправи.
— Никога преди не съм виждала мъж да се излага така! — възкликна вдовицата. — Ако не станете, ще ви избутам от пътя си. Ето, чувате ли? Някой идва.
Но сетивата на Чийзакър не бяха толкова изострени, колкото нейните, така че не чу нищо.
— Отказвам да се изправя — отвърна той, — докато не ми дадете причина да се надявам.
— Правете каквото искате. Но поне се дръпнете от коленете ми. Ето… ще влезе в стаята, преди да…
Чийзакър най-накрая чу стъпките и вратата бе отворена, точно когато правеше първия си неуспешен опит да стане. Капитан Белфийлд пристъпи прага на дневната.
— Хиляди извинения! — рече той. — Не видях Жанет и реших да вляза. Може ли да поздравя своя приятел Чийзакър за неговия успех?
Междувременно Чийзакър се бе изправил, но го бе направил изключително бавно и с огромни усилия.
— Ще ви помоля да напуснете стаята, капитан Белфийлд — рече той. — Имам недовършена работа с госпожа Гринаул. Всеки джентълмен би видял това.
— Изобщо не ми бе трудно да го видя, стари приятелю — отвърна капитанът. — Да ви пожелая ли щастлив съвместен живот?
— Ще ви помоля да напуснете стаята, сър — повтори Чийзакър и се приближи до него.
— Разбира се, ако госпожа Гринаул ме помоли да го направя — каза капитанът.
Госпожа Гринаул се почувства принудена да се намеси в разговора.
— Господа, ще ви помоля да не превръщате дневната ми в арена на разпри. Капитан Белфийлд, за да няма недоразумения, искам да ви уверя, че позицията, в която заварихте господин Чийзакър, беше изцяло по негова инициатива. Не съм му давала съгласие да пада на колене пред мен.
— Лесно ми е да го повярвам, госпожо Гринаул — отвърна капитанът.
— Кой се интересува от това какво вярвате, сър? — обади се господин Чийзакър.
— Господа, господа! Това е крайно неучтиво. Капитан Белфийлд, струва ми се, че ще бъде най-добре да ви помоля да се оттеглите.
— Несъмнено — съгласи се господин Чийзакър.
— Наложително е да дам категоричен отговор на господин Чийзакър след всичко, случило се днес…
— Разбира се — отвърна капитан Белфийлд и се обърна към вратата. — Ще се отбия някой друг път, за да засвидетелствам уважението си към вас, госпожо Гринаул. Може би ще ми позволите да го направя още тази вечер?
Вдовицата с неохота се съгласи, като го направи с неуверено кимване, след което капитанът си тръгна. Веднага щом вратата хлопна зад гърба му, господин Чийзакър понечи да се върне в предишното си положение, но госпожа Гринаул осуети плановете му. Ако паднеше на колене за втори път, тя не беше сигурна, че ще успее отново да го вдигне на крака.
— Господин Чийзакър — рече тя, — да сложим край на този малък фарс помежду ни.
— Фарс! — възкликна той, застанал с ръка на сърцето и леко разкрачен, демонстрирайки новите си панталони.
— Определено става дума или за фарс, или за грешка. Ако е първото и имам някаква вина, моля за извинение.
— Но ще станете госпожа Чийзакър, нали?
— Не, господин Чийзакър, няма да стана. Една жена не се нуждае от повече от един съпруг, а моят лежи погребан в Бирмингам.
— Ох, проклятие! — възкликна той, разярен от това повторно споменаване на покойния й съпруг. Избликът му бе крайно груб и неучтив, но госпожа Гринаул реши, че клетият мъж бе изстрадал достатъчно през последните няколко минути.
— Да се разделим като приятели — каза тя и му подаде ръката си.
Но той й обърна гръб, защото в очите му имаше нещо, което искаше да скрие. Струва ми се, че той наистина я обичаше и щеше да се ожени за нея, дори и да бе научил, че бе изхарчила всичките си пари.