— Няма ли да ми подадете ръка в знак на приятелство? — попита тя. — Нека не се разделяме по този начин.
— Моля ви, помислете над предложението ми! — отвърна той. — Ако искате да променя нещо, ще го променя веднага. Ще се откажа от Ойлимид, ако не искате да живеете толкова близо до ферма. Ще се откажа от всичко. Кълна се, госпожо Гринаул. Само ако знаехте колко много искам да кажете „да“!
Гласът му трепереше и въпреки че бе обърнат с гръб, вдовицата осъзна, че в очите му имаше сълзи.
Тя не можеше да не се трогне поне малко. Никоя жена не би приела предложение за брак само защото мъжът се е разплакал. И вероятността именно госпожа Гринаул да се разчувства по този начин бе много малка. Тя разбираше мъжете и жените прекалено добре и бе запозната както с приятните, така и с неприятните страни на живота, така че едва ли би се поддала на емоциите си, колкото и трогната да се чувстваше.
— Приятелю — каза тя и сложи ръка на рамото му, — моля ви, не мислете повече за това.
— Но не мога да спра да мисля — отвърна той с хълцане.
— Не, не, не — рече тя, като продължаваше да държи ръката си на рамото му. — Господин Чийзакър, защо се занимавате със старици като мен, когато има толкова много красиви девойки, които биха дали всичко за една мила дума от вас?
— Не искам девойки — отвърна той.
— Не мислите ли, че Чарли Феърстерс би станала прекрасна съпруга?
— Пфу! Само не Чарли Феърстерс!
Самата идея да се ожени за това ужасно създание пресуши сълзите му и му помогна да възвърне мъжествеността си.
— Или моята племенница Кейт Вавасор, която разполага със собствени средства и освен това е талантлива и много привлекателна.
— Тя не означава нищо за мен, госпожо Гринаул.
— Това е, защото не я познавате. Ако я помоля да се върне в Ярмът следващото лято, ще помислите ли над предложението ми? Имате нужда от съпруга и ви уверявам, че няма да откриете по-добра от нея в цяла Англия. И ще бъде прекрасно да станем роднини, не мислите ли?
Тя отново сложи ръка на рамото му.
— Госпожо Гринаул, в момента мога да мисля само за една жена.
— И това е моята племенница.
— Това сте вие. Аз съм съкрушен мъж… наистина е така! Никога не съм предполагал, че мога да изпитвам такива силни чувства… кълна се, че не съм. Не знам къде се намирам… но предполагам, че ще бъде най-добре да се върна в Ойлимид.
Той напълно бе забравил новото си палто и скъпия си панталон и човек нямаше как да не го съжали.
— Винаги ще мразя това място. Винаги.
— Това чувство ще премине. Ще бъдете щастлив като крал там… но само ако вземете Кейт за своя кралица.
— А какво ще правите вие, госпожо Гринаул?
— Какво ще правя аз?
— Да, какво ще правите вие?
— Имате предвид, ако се ожените за Кейт? Тогава ще ви идвам на гости и ще прекарвам половината си време в Ойлимид, за да гледам децата, както подобава на една добра пралеля.
— Не, имах предвид…
Той се поколеба и тя го помоли да продължи.
— Не смятате да се омъжите за Белфийлд, нали?
— Хайде стига, господин Чийзакър. Не бъдете толкова ревнив. Какво право имате да ми задавате този въпрос? Най-вероятно ще остана в сегашното си положение до края на дните си, но не смятам да ви обещавам нищо по този въпрос. Нито на вас, нито на когото и да било.
— Не знаете що за човек е той, госпожо Гринаул. Наистина не знаете. Казвам ви това като ваш приятел. Не е ли логично да бъде наречен просяк, след като си няма нищо на този свят? Може би вярвате, че когато някой ухажва дама, не бива да говори за парите си, но няма как да ме убедите, че от мъж, който няма нито шилинг, би станал добър съпруг. А що се отнася до лъжите, той е несравним!
— Тогава защо двамата сте такива приятели?
— Защото се държах глупаво. Сближих се с него просто защото изглеждаше като приятен човек.
— И не искате да повторя грешката ви?
— Ако се омъжите за него, госпожо Гринаул, не отговарям за действията си! Опасявам се, че ще го нараня, защото не бих могъл да понеса мисълта… този подъл, долен просяк! Предполагам, че сега бихте искали да си тръгна?
— Определено, ако смятате да говорите по този начин за моите приятели.
— Приятели! Е, повече няма да говоря за него. Предполагам, че дори цяла вечност да ви говоря за него, пак няма да ви убедя.