— Елате да говорите цяла вечност с Кейт Вавасор, господин Чийзакър.
Той не отговори. Вместо това излезе от къщата, качи се в каретата си и подкара към Ойлимид, мислейки за голямото си разочарование с горчивината на млад любовник.
— Никога не съм предполагал, че нещо може да ме накара да изпитвам такива силни чувства — рече той и се отправи към спалнята си.
Тази вечер капитан Белфийлд се отби в Клоуз, както бе обещал, но не бе допуснат в къщата.
— Господарката има главоболие — рече Жанет.
Четиридесет и осма глава
Приготовления за партито на лейди Монк
В началото на април, след края на великденското прекъсване, лейди Монк организира голямо парти в Лондон. Нейната градска къща представляваше огромно имение на площад „Глостър“, а лондонските партита на лейди Монк винаги се превръщаха в събития. Тя обикновено организираше две или три на сезон и изразходваше страшно много време и енергия, за да бъдат успешни. Тъй като това бе основното й занимание, един провал щеше да я унижи. Дори бихме могли да кажем, че един провал щеше да я съсипе, имайки предвид каква огромна част от парите на сър Козмо харчеше за тях. Но тя рядко се проваляше. Умееше да избира правилните дати, избягвайки други важни събития. Рядко се случваше хората да не могат да посетят нейно парти заради гласуване в парламента или някое друго важно събитие от светския живот на града. Организирането на партита беше нейната професия и тя я владееше до съвършенство. Полагаше повече усилия, отколкото повечето мъже полагат на работа, и да се надяваме, че си струваше.
Хората считаха за уместно да присъстват на събитията, организирани от лейди Монк. Повечето получаваха покани, но имаше и такива, които просто отиваха. Някои от тях не бяха близки приятели нито на лейди Монк, нито на сър Козмо, но самото им присъствие беше уместно. Други отиваха без покана, защото знаеха, че бе прието да го направят. Херцогинята на Св. Банги винаги бе там, въпреки че мразеше лейди Монк и лейди Монк не спираше да я тормози. Но на херцогинята бе изпратена покана, така както кметът на Лондон би поканил министър от правителството на вечеря, дори и да вярва, че последният е крадец. Госпожа Конуей Спаркс също щеше да бъде там. Тя ходеше навсякъде. Лейди Монк нямаше представа защо госпожа Конуей Спаркс бе толкова популярна, но тази популярност бе факт и тя се прекланяше пред фактите.
Имаше и втора група, чиито членове биваха или не биваха канени в зависимост от конкретните обстоятелства. Това може би бяха хората, които имаха най-основателно право да се радват на гостоприемството на лейди Монк. Тази група включваше старите семейни приятели на съпруга й. Нека представителите на рода Тъфтън дойдат през април и може би отново през май, за да не се чувстват пренебрегнати, когато не бъдат поканени на най-голямото парти през юли. Тук влизаха и много млади дами, които обичаха да посещават партита. Майките и лелите им познаваха сестрите и братовчедите на лейди Монк. Тези млади дами приемаха всичко, което лейди Монк благоволеше да им даде и бяха благодарни. Накрая идваше и третата група, която бе най-многочислена, особено що се отнасяше до партито през юли. Тя включваше всички онези, които се бяха постарали да бъдат допуснати в дома на лейди Монк и се бяха борили със зъби и нокти да получат покана. Домакинята водеше кръвопролитна война с членовете на тази група. Ако не го правеше, те щяха да станат още по-многобройни и щяха да сложат край на успехите й. Въпреки това тя никога не би затворила вратите си за тях и никога не би заявила, че подобни хора не са добре дошли в дома й. Знаеше, че трябва да допусне определен брой от тях, но се стараеше този брой да бъде сведен до минимум. Когато нейното момче за всичко й каза, че господин Бот иска да дойде, тя категорично отказа. После й бе намекнато, че самата херцогиня на Св. Банги настояваше той да бъде поканен, но лейди Монк се присмя на херцогинята и не отстъпи. Едва когато й казаха, че господин Палисър желае господин Бот да присъства и може би няма да дойде, освен ако желанието му не бъде изпълнено, тя отстъпи. Много искаше лейди Гленкора да присъства и знаеше, че тя не би дошла без своя съпруг.
Лейди Гленкора трябваше да присъства.
— Бурго, искам да поговорим — рече лейди Монк една сутрин на своя племенник.
По това време Бурго Фицджералд бе отседнал в къщата на леля си на площад „Глостър“, въпреки възраженията на сър Козмо, който се бе изморил от своя племенник. Бурго и лейди Монк бяха прекарали много време заедно напоследък и може би вече се разбираха малко по-добре, отколкото в Монкшейд. Тя му подаде кратка бележка, която Бурго прочете и смачка в юмрука си.