— Виждаш, че не се страхува да дойде — отбеляза лелята.
— Едва ли си е дала сметка — отвърна Бурго.
— Ако наистина вярваш в това, по-добре се откажи. Нищо на този свят не би могло да оправдае действието, което обмисляш, освен абсолютното убеждение, че тя е влюбена в теб.
Бурго се втренчи в камината и веждите му се сключиха. Леля му го изгледа преценяващо.
— Е, щом нещата стоят по този начин, значи въпросът е приключен.
— Май ще бъде най-добре да се обеся — рече той.
— Бурго, няма да ти позволя да ми говориш по този начин в собствения ми дом. Отново се опитвам да ти помогна, но ако реагираш по този начин и казваш такива неща, ще се откажа.
— По-добре се откажи.
— Нима вече те е страх? При всичките ти други недостатъци, не съм очаквала това от теб.
— Не, не съм страхливец. С най-голямо удоволствие бих се дуелирал с него.
— Знаеш, че това са глупости, Бурго. Просто се надуваш. Мъжете вече не се дуелират. И дори тогава не е било прието да предизвикваш някой на дуел просто защото искаш да му отнемеш съпругата. Не че би го направил, разбира се.
— Как бих могъл? Ако зависеше от мен, бих го предизвикал на дуел още утре. Никой не може да каже, че се страхувам от него. Или от когото и да било.
— Предполагам, че зависи от нея?
— Вярвам, че все още ме обича… ако това имаш предвид.
— Виж какво, Бурго.
Тук грижовната леля даде най-правилния съвет, който можеше да даде на своя разорен и отчаян племенник, поне според разбиранията си.
— Мисля, че по този въпрос интересите ти бяха накърнени. Според мен след всичко, случило се помежду ви, ти имаше право да предявиш претенции към лейди Гленкора. Струва ми се, че господин Палисър постъпи крайно непочтено, заставайки между теб и… между теб и нейното огромно състояние. Не може да очаква жена му да изпитва каквито и да било чувства към него. Едва ли на този свят има човек, който да съди по-строго непристойното поведение на омъжените жени. Винаги съм го правила. Когато лейди Маделин Мадтоп напусна съпруга си, аз й заявих, че никога повече няма да стъпи в дома ми, въпреки че той се отнасяше ужасно с нея и така и не бе доказано, че между нея и полковник Греъм имаше нещо. Човек не може да бъде прекалено придирчив по тези въпроси. Но по отношение на теб… ако успееш да спасиш лейди Гленкора, винаги ще считам епизода с Палисър за трагичен инцидент в нейния живот. Уверявам те. Клетото момиче! С нея се отнесоха така, както се отнасят с момичетата, които покалугеряват против волята им в католическите държави. Не виждам нищо лошо в това да помогнеш на една монахиня да избяга от манастира си, така че не виждам нищо лошо в това да помогнеш на лейди Гленкора. Ако решиш да го направиш, ще имаш възможност да я заговориш на партито.
Бурго все още се взираше в камината. Продължи да седи и да се взира, но не отговори.
— Помисли над това, което ти казах, Бурго — добави леля му, намеквайки, че бе време да си тръгва. Но той не помръдна от мястото си. — Или имаш нещо друго да ми казваш?
— Нямам пари — отвърна Бурго, все още втренчен в камината.
Лейди Гленкора получаваше издръжка от над петдесет хиляди лири на година. Той бе млад мъж и копнееше да придобие това невероятно богатство, до което почти се бе докоснал, когато тя се бе влюбила в него. Но сега спешно се нуждаеше от двайсет лири!
— Нямам пари — повтори той.
Думите бяха по-скоро изръмжани, отколкото изречени, и очите му нито за миг не се стрелнаха към лицето на леля му.
— Никога нямаш пари — отвърна тя с чувство.
— Откъде да ги взема? Не мога да ги изкарам. Ако разполагах с двеста лири, щях да организирам бягството и тя щеше да дойде с мен. Ако това не се случи, вината няма да е моя. Всичко щеше да е различно, ако бе дошла в Монкшейд.
— Нямам пари за теб, Бурго. Нямам банкнота от пет лири, която да мога да нарека своя.
— Но имаш…
— Какво? — прекъсна го безцеремонно лейди Монк.
— Козмо няма ли да ми ги заеме? — попита той, колебаейки се как да продължи. Говореше не за чичо си, а за братовчед си. Не би могъл да убеди чичо си да му заеме пари. Но синът му беше заможен, като разполагаше със свое собствено богатство и Бурго не му бе искал пари от години.