— Не знам — отвърна лейди Монк. — Рядко го виждам. Най-вероятно не.
— Не е никак лесно — оплака се той. — Представи си какво е да не можеш да събереш двеста лири в момент като този!
Но на Бурго наистина не му липсваше смелост и следващото му предложение безспорно доказа това.
— Ти имаш скъпоценности, лельо. Защо не ги заложиш за мен? Ще ти ги откупя с първите пари, които получа.
Когато чу предложението на своя племенник, лейди Монк се разгневи, но още преди края на разговора му бе обещала да се опита да му намери пари. Той бе любимият й племенник и почти го считаше за свое собствено дете. Всъщност тя се бе скарала с едно от децата си, а с другото вече почти не се виждаше (откакто дъщеря й се бе омъжила). Така че обичаше Бурго като роден син и му обеща парите, въпреки че трябваше да излъже съпруга си, за да ги получи.
Същата сутрин лейди Гленкора се отби на улица „Кралица Ан“, с целта да придума Алис да отиде на партито на лейди Монк. Алис категорично отказа, въпреки упоритото настояване на братовчедка й.
— Не я познавам — каза Алис.
— Скъпа моя, това е абсурдно — отвърна лейди Гленкора. — Половината хора там няма да я познават.
— Но ще познават нейните близки и приятели. Или другите гости. Аз само ще те притеснявам и изобщо няма да ми е забавно.
— Всеки, който може да отиде, ще го направи и изобщо няма да ми е трудно да ти уредя покана. Всъщност просто ще напиша бележка, в която ще посоча, че възнамерявам да те доведа.
— Недей, моля те, защото със сигурност няма да отида. И не мога да си представя защо искаш да го направя.
— Господин Фицджералд ще бъде там — отвърна лейди Гленкора, напълно променяйки гласа си и използвайки онзи тих тон, благодарение на който бе успяла да спечели сърцето на братовчедка си в Мачинг. Седеше близо до огъня, наведена напред, с вдигнати ръце пред лицето си, за да го предпази от горещината. Сега погледна настойчиво към Алис. — Сигурна съм, че ще бъде там, въпреки че никой не ми е казал.
— Това е причина ти да не ходиш — каза бавно Алис, — а не причина аз да дойда с теб.
Лейди Гленкора не смееше да сподели истинската причина да иска Алис да я придружи, а именно факта, че се нуждаеше от нейната закрила. Не можеше да се принуди да й го каже, въпреки че се опитваше да го намекне.
— Ах, а бях сигурна, че ще се съгласиш! — рече тя.
— Би било против принципите ми — отвърна братовчедка й. — Никога не ходя в домовете на хора, които не познавам. Не обичам този вид събирания. Моля те, не се опитвай да ме накараш да дойда.
— Ох, добре тогава! Щом не искаш, няма да те принуждавам.
Лейди Гленкора беше махнала едната ръка от лицето си, бе я пъхнала в джоба си, стиснала писмото, което все още носеше. Но когато Алис бе изрекла тези студени думи: „Моля те, не се опитвай да ме накараш да дойда“, тя го бе пуснала.
— Е, предполагам, че няма да ме ухапе — рече лейди Гленкора с онова детинско чувство за хумор, което бе толкова типично за нея. Дори направи гримаса, но тя бе достатъчно чаровна, за да размекне сърцето на всеки, подразнил се от шегата.
— Със сигурност няма да те ухапе, ако не му позволиш.
— Знаеш ли какво, Алис? Хората казват, че Плантагенет е един от най-мъдрите мъже в Лондон, но понякога ми се струва, че е един от най-големите глупаци. Скоро след като пристигнахме в града, аз му казах, че не бива да ходим в дома на тази жена. Той ме разбра, но отвърна, че просто се налага да отида. Рече ми: „Мразя необичайните неща и не виждам причина жена ми да не посети дома на лейди Монк.“ И това бе всичко. Не можех да направя нищо повече по въпроса. Той обаче можеше и направи. Не само ме принуждава да отида, но настоява да пътувам със своята гувернантка. Скъпата госпожа Маршъм също е поканена!
— Предполагам, че няма да ти стори нищо лошо.
— Не съм толкова сигурна, Алис. Никой не обича да бъде следван навсякъде от полицай, дори и да не е престъпник. Аз може да не съм престъпник, но съм дяволита и искам да се изплъзна на своя полицай. И много лесно мога да си представя как жена като мен е принудена да стори нещо нередно просто за да докаже на своя полицай, че е по-добра от него.
— Гленкора, караш ме да се чувствам ужасно, когато говориш по този начин.
— Тогава ще дойдеш ли с мен, за да имам полицай, когото самата аз съм избрала? Той ме попита дали ще имам нещо против госпожа Маршъм да пътува с мен. Аз смело му отвърнах, че ще имам, и когато ме попита какво, аз му казах, че възнамерявам да пътувам със своя приятелка — с теб или с братовчедка си лейди Джейн. Казах му, че ще доведа или едната, или другата.