— Той ядоса ли се?
— Не, прие го много спокойно. След това изрази надеждата, че някой ден ще преодолея своята предубеденост по отношение на една от най-старите му и скъпи приятелки. Заяжда се с мен, защото не разбирам парламента и политическото устройство на страната, но аз разбирам повече от тези неща, отколкото той от жени. Сигурна ли си, че няма да дойдеш?
Алис се поколеба за миг.
— Ела, моля те! — рече лейди Гленкора с глас, който бе толкова убедителен, че братовчедка й просто нямаше как да не отстъпи.
— Това не би подхождало на начина ми на живот — каза Алис. — И самата аз не съм щастлива, Гленкора. Не съм в настроение за веселби. Понякога си мисля, че никога повече няма да отида на парти.
— Това са глупости.
— Предполагам, че си права, но не мога да отида сега. Бих го направила, ако наистина смятах…
— О, добре — прекъсна я лейди Гленкора. — Предполагам, че ще оцелея. Ако ме покани на танц, ще се престоря, че никога преди не съм го виждала.
Тя си спомни за писмото в джоба. Спомни си, че в момента носеше писмено предложение от този мъж да избяга с него и да изостави съпруга си. Бе възнамерявала да го покаже на братовчедка си днес, но се радваше, че не го бе направила, имайки предвид, че Алис й бе отказала.
— Но ще ми дойдеш на гости на следващата сутрин — каза лейди Гленкора на излизане.
Алис обеща, че ще го направи. Веднага след като остана сама, тя съжали за това, че не се бе съгласила да придружи братовчедка си. Възраженията й бяха маловажни в сравнение с причината, изискваща присъствието й. Несъмнено щеше да се чувства неудобно в дома на лейди Монк, но нима не можеше да изтърпи два часа неудобство за доброто на своята приятелка? Истината бе, че едва след като лейди Гленкора си отишла, Алис бе започнала да осъзнава смисъла на тази молба и да чувства, че бе имала възможността да предотврати голяма опасност. Но вече бе твърде късно. После опита да се утеши с мисълта, че една случайна среща на лондонско вечерно парти не беше толкова рискована, колкото продължителен престой в провинциално имение.
Четиридесет и девета глава
Как лейди Гленкора отиде на партито на лейди Монк
Имението на лейди Монк на площад „Глостър“ бе изключително подходящо за провеждане на партита. Къщата бе голяма и изглеждаше още по-голяма в очите на гостите. Стълбището започваше от центъра на просторното антре и гледаше към вътрешния салон. На втория етаж имаше широка галерия с пищно украсен парапет, която отвеждаше до трите приемни стаи. Две бяха от дясната страна, като по-голямата гледаше към задния двор, а помежду им имаше арка, сякаш пригодена за двукрила врата, която се нагъва като параван. Но никога не бе имало подобна врата. От лявата страна на стълбището беше третата и най-малка приемна, също гледаща към задния двор, която бе много красиво обзаведена и която лейди Монк използваше, когато бе сама. Именно тук Бурго бе провел онзи разговор с леля си, за който вече стана дума. На първия етаж беше грамадната трапезария, където, специално за партито, бе изнесен огромен бюфет с храна и напитки. Бих го нарекъл мъжки бюфет, тъй като го обслужваха икономи и мъже, облечени в ливреи. Наблизо имаше една по-малка стая, гледаща към трапезарията, където бяха наредени прибори, посуда за чай и други по-дребни вкусотии и откъдето всяка дама можеше да потърси женска помощ за оправяне и поправяне на роклята си, което се случваше в една още по-вътрешна стаичка. Къщата бе достатъчно просторна за подобни удобства. Лейди Монк се ръководеше от благородната амбиция да бъде различна от съседите си по отношение на организирането на своите партита, така че никога не излизаше, за да посреща гостите си. Още в началото на вечерта се затваряше в малката приемна вляво от стълбището и онези, които желаеха да я видят, трябваше да се качат по стълбите и да бъдат приети, за да произнесат кратките си слова. Хората, които я смятаха за велика жена (а те никак не бяха малко), твърдяха, че тя никога не забравяше човек, дошъл на нейно парти. Не забравяше и онези, които не идваха, въпреки че бяха поканени. Хората, които нямаха високо мнение за нея (защото дори лейди Монк имаше врагове), намекваха, че дори и да не излизаше от малката си приемна, тя се надигаше от стола си и пристъпваше към вратата, когато до ушите й достигнеше името на човек, радващ се на привилегирована позиция във висшето общество в момента. Така че важният кабинетен министър, херцогинята с безупречна репутация и нашумелият артист нямаше как да не бъдат приети за кратък, но интимен разговор. Разбира се, понякога се случваше вратата на приемната да бъде блокирана, но лейди Монк бе взела предпазни мерки срещу тази възможност, като бе назначила мъж в ливрея да стои пред нея и да прави всичко възможно да поддържа връзката й с външния свят отворена.