Лейди Гленкора откри съпруга си в салона за танци. Господин Палисър стоеше в ъгъла с изражението на човек, който прави изчисления.
— Аз ще тръгвам — рече той, когато се приближи. — Дойдох само защото казах, че ще го направя. Ще се бавиш ли?
— О, не. Едва ли.
— Ще танцуваш ли?
— Може би веднъж… само за да покажа, че не съм старица.
— Не се разгорещявай твърде много. Довиждане.
И господин Палисър си тръгна. На изхода се бе образувала навалица и докато си проправяше път през нея, той се размина с Бурго Фицджералд, който се взираше напрегнато в жена му. Господин Палисър го изгледа и в главата му проблесна споменът за любовните надежди на този мъж, както и нечие прошепнато предупреждение по негов адрес, но той нито за миг не си помисли, че трябва да остане, за да наглежда жена си.
Петдесета глава
Как лейди Гленкора се върна от партито на лейди Монк
В продължение на минута-две Бурго Фицджералд остана там, където го бяхме видели за последно — облегнат на стената на трапезарията в основата на стълбището. През главата му минаваха мрачни мисли. Онова, което се канеше да направи или по-скоро да се опита да направи — нима то бе добро нещо само по себе си? И щеше ли да бъде от полза на жената, която се преструваше, че обича? Каква щеше да бъде нейната съдба, ако тази вечер се съгласеше да избяга с него и да изостави съпруга си? Дори за миг не се замисли за собственото си бъдеще. Никога не го бе правил. Дори когато за пръв път се бе почувствал привлечен от репутацията на богатството й, той не бе мислил за бъдещето, което тези пари можеха да му осигурят. Желанието да стане притежател на това богатство, го бе мотивирало по същия начин, както високият залог на масата за комар мотивира един комарджия. Но сега, докато стоеше под стълбището на леля си, той се замисли за нея. Дали щеше да бъде щастлива просто защото той я обичаше, при положение че останалите жени щяха да се правят, че не я забелязват, мъжете щяха да я считат за обезчестена и опозорена, висшето общество щеше да бъде затворено за нея и щеше да бъде принудена да живее зрелищно и шумно, завинаги лишена от правото да води тихо и скромно съществувание? Бурго чудесно съзнаваше какъв живот очакваше една жена при тези обстоятелства. Нима Гленкора щеше да бъде щастлива да живее по този начин просто защото той я обичаше? И при тези обстоятелства каква бе вероятността той да продължи да я обича? Нима самият той не бе един от най-неверните и непостоянни мъже?
Докато стоеше облегнат на стената в основата на стълбището, Бурго си зададе всички тези въпроси и наистина се опита да им отговори. Почти успя да се убеди, че трябваше да си вземе шапката и да се махне оттук. Нямаше значение какво щеше да се случи с него. Ако успееше да се затрие с пиене, може би този край нямаше да бъде толкова лош.
Но после си спомни парите на леля му, които в този момент бяха в джоба на жилетката му, и осъзна, че бе въпрос на чест да изпълни онова, за което му бяха дадени. Дори не си помисли да каже на леля си, че бе размислил и да й върне парите. Това би било невъзможно за него!
Да върне цели двеста лири, които вече бе успял да докопа, просто не влизаше във възможностите му. Когато си спомни парите, той си каза, че вече нямаше право да се колебае. Така че се изправи, протегна ръце над главата си и изпусна въздишка, която всички наоколо чуха, след което се качи на втория етаж.
Надникна в стаята на леля си и я видя. Тя също го видя и попита, с най-сладката си усмивка:
— Е, Бурго, танцува ли вече?
Той й обърна гръб, без да отговори, като процеди нещо през зъбите си, което прозвуча като „коравосърдечна кранта“. Ако леля му го бе чула, несъмнено щеше да го сметне за най-неблагодарния мъж на света. Но не го чу и се усмихна, когато вратата се затвори, след което се обърна към госпожа Конуей Спаркс и й разказа за голямата промяна, настъпила в поведението на нейния племенник.
— Човек никога не знае кой може да се поправи — отвърна госпожа Спаркс с тон, който бе почти неучтив, поне според лейди Монк.
Бурго първо се насочи към малкия салон, а после влезе в залата за танци. Именно там видя лейди Гленкора, която танцуваше кадрил с маркиза на Хартълтоп. Лорд Хартълтоп не бе по-словоохотлив от жена си и лейди Гленкора не изглеждаше удовлетворена нито от танцуването, нито от компанията. Просто бе станала да танцува, защото, както бе обяснила на господин Палисър, дамите на нейна възраст го правеха на подобни партита. Бурго я гледаше, докато се движеше из стаята, и след малко тя долови присъствието му. Изражението й не се промени, но стана още по-анемична в движенията си отпреди. Правеше се, че не го забелязва, но не възнамеряваше да се преструва, че разговаря с партньора си заради него.