„Веднага ще се приближа и ще я поканя на валс — рече си Бурго, когато започна последната фигура на танца. — Защо да не я поканя, както бих поканил всяка друга жена?“
Музиката спря и след едноминутна пауза лорд Хартълтоп отведе своята партньорка под ръка в съседната стая. Бурго, който бе стоял до вратата, веднага ги последва. Имаше много хора, така че не можеше нито да се приближи, нито дори да ги следва с поглед, но знаеше посоката, в която се движеха.
Пет минути по-късно я видя, седнала на една бамбукова пейка в галерията. До нея стоеше възрастна жена, която й говореше нещо. Беше госпожа Маршъм. Старицата я укоряваше за някакво дребно неблагоразумие, а лейди Гленкора я уверяваше, че няма нужда от подобни съвети, с думи, които бяха почти толкова кратки и ясни, колкото използваните от мен. Лорд Хартълтоп я бе оставил сама, чувствайки, че бе изпълнил дълга си за вечерта, поне що се отнасяше до танците. Бурго не знаеше нищо за госпожа Маршъм. Никога преди не я бе виждал и бе в пълно неведение относно специалната й връзка с господин Палисър. Затова реши, че едва ли би могъл да открие лейди Гленкора в по-благоприятен момент за целите си и се насочи към нея през тълпата. Когато достигна пейката, той промърмори нещо едва доловимо и й предложи ръката си.
— Това ще бъде достатъчно, госпожо Маршъм, благодаря ви — казваше лейди Гленкора в този миг. — Моля ви, не се притеснявайте за мен.
Тя подаде ръка на Фицджералд. Той не познаваше госпожа Маршъм, но тя познаваше него и знаеше цялата му история, поне що се отнасяше до лейди Гленкора, тяхната афера и разваления им годеж. Въпреки че господин Палисър никога не й бе споменавал името на този мъж, тя имаше дълг като гувернантка на жена му да го държи под око, в случай че се доближи прекалено много до кошарата. И той наистина се бе доближил, като почти се бе надвесил над тях, държейки ръката на бившата си любима, ръката на съпругата на господин Палисър! Безполезно е да предполагаме как щеше да реагира лейди Гленкора, ако госпожа Маршъм не беше там, но можем да бъдем сигурни, че присъствието й издигна Бурго в очите й. Тя го погледна нежно и топло и въпреки че не каза нищо, изражението й подсказваше, че тази среща не й бе неприятна.
— Искате ли да танцувате валс? — попита Бурго. Не зададе въпроса така, сякаш искаше специална услуга, а сякаш двамата имаха навика да танцуват заедно на всяко парти.
— Не мисля, че лейди Гленкора ще танцува валс тази вечер — каза госпожа Маршъм студено.
Тя или не ставаше за гувернантка, или наглостта на предложението на Бурго я бе смаяло до такава степен, че за миг бе загубила разсъдъка си. Иначе щеше да осъзнае, че подобен отговор от нейна страна несъмнено ще накара съпругата на господин Палисър да й обяви отрита война.
— И защо не, госпожо Маршъм? — попита лейди Гленкора, надигайки се от пейката. — Защо да не танцувам валс тази вечер? Мисля да го направя, особено имайки предвид, че господин Фицджералд танцува валс много добре.
Тя подаде ръката си на Бурго. Госпожа Маршъм направи втори опит да я разколебае, който най-вероятно бе напълно неволен. Сложи ръка на лявото рамо на лейди Гленкора и се вгледа в лицето й с цялата строгост, на която бе способна. Лейди Гленкора гневно отстрани ръката на гувернантката от рамото си. Още не бе решила дали щеше да повери съдбата си в ръцете на този мъж, който в момента я докосваше, но бе непоклатима в убеждението си, че нищо, което госпожа Маршъм казваше или правеше, нямаше да й повлияе по какъвто и да било начин.
Какво би могла да стори госпожа Маршъм? Господин Палисър си бе отишъл. До нея бяха достигнали слухове за визитата в Монкшейд и причината лейди Гленкора да не замине със съпруга си. Някой й бе подшушнал, че Фицджералд все още се осмеляваше да вярва, че жената, която бе ухажвал, преди тя да се омъжи, все още го обичаше. Носеха се слухове, че той все още се надяваше. Госпожа Маршъм никога не бе вярвала, че съпругата на господин Палисър би изневерила на брачните си клетви. Не бе приела ролята на гувернантка, защото се страхуваше, че лейди Гленкора ще избяга с друг мъж. Младата жена трябваше да бъде отлята и моделирана в онази задоволителна форма, която подхождаше за съпруга на господин Палисър, и госпожа Маршъм вярваше, че може да се погрижи за това отливане и моделиране. Дори не си бе представяла, че може да й се наложи да предпазва господин Палисър от един истински позор. Но вече не знаеше какво да мисли. Как трябваше да постъпи? Към кого трябваше да се обърне? В този миг видя господин Бот, който гледаше надолу към нея от стълбището.