— Идвам тук от кантората на господин Томбе — започна Вавасор, — за да ви попитам за характера на вашето вмешателство във финансовите ми дела.
Това бе въпрос, на който господин Грей не можеше да отговори веднага. Първо, защото бе напълно неочакван, а второ, защото не знаеше какво бе разкрил господин Томбе и какво бе премълчал. По тази причина, преди да може да отговори, той трябваше да реши каква част от истината бе длъжен да разкрие.
— Казахте, че идвате от среща с господин Томбе? — попита той.
— Мисля, че ме чухте много добре. Идвам директно от кантората на господин Томбе. Той е вашият адвокат, струва ми се.
— Така е.
— Именно затова ви питам какъв е характерът на вашето вмешателство в паричните ми дела. След като отговорите на този, ще ви задам и други въпроси.
— Но, господин Вавасор, замислял ли сте се, че мога да не бъда склонен да отговарям на въпроси, зададени по този начин?
— Не, не съм предполагал, че ще увъртате. Ако няма подобно вмешателство от ваша страна, ще ви се извиня и ще си тръгна, но ако има, ще ви поискам обяснение относно неговия характер. Мисля, че имам това право.
Грей вече бе решил, че ще бъде по-добре да разкрие цялата истина — по-добре както за самия него, така и за всички представители на рода Вавасор, включително и за този разгневен мъж. Вавасор очевидно знаеше нещо и щеше да бъде по-добре да научи цялата истина.
— Има такова вмешателство, господин Вавасор, ако ми позволите да използвам вашата дума. Доколкото си спомням, две хиляди лири бяха внесени в сметката ви от господин Томбе по мое нареждане.
— Нима? — каза Вавасор, пусна жилетката си и започна да барабани нетърпеливо с пръсти по масата.
— Трудно ми е да обясня всички обстоятелства, довели до това действие.
— Не се съмнявам. Но въпреки това се налага да ми ги обясните.
Грей бе спокоен човек по природа и не обичаше да влиза в пререкания, може би защото имаше преувеличена представа за неблагоприятните последствия от тях. Обикновено правеше всичко по силите си да предотврати сцени като тази, която в момента изглеждаше неизбежна. Но по смелост в никакъв случай не отстъпваше от своя опонент. За него да се държи грубо бе точно толкова недопустимо, колкото да търпи грубо отношение от някой друг. Бе му станало ясно, че Вавасор възнамерява да се държи грубо с него и веднага бе решил, че ако бъде принуден да вземе участие в пререкание, ще изиграе своята роля.
— Трудността ми идва от факта, че взимам чувствата ви под внимание — рече той.
— Тогава ви моля да не ги взимате. Изобщо не мислете за мен. Обстоятелствата, съществуващи между нас, правят подобни съображения безсмислени и нелепи. Във всеки случай аз нямам подобни съображения спрямо вас. Сега можете да ми кажете защо сте решили да се месите в делата ми.
— Може би ще бъде най-добре да ви препоръчам да зададете този въпрос на чичо си.
— Не, сър. Господин Томбе не е адвокат на чичо ми. Чичо ми никога не е чувал името му, освен ако не го е чул от вас.
— Но именно моето споразумение с чичо ви ме накара да натоваря господин Томбе със задачата да събере парите, които искахте да заемете от братовчедка си. Решихме, че засега ще бъде по-добре богатството й да остане непокътнато.
— Но какво общо имате вие с това? И защо бихте направили подобно нещо? Първо искам да ви уверя, че не ви вярвам. Историята ви звучи абсурдно. Но защо той би се обърнал към вас, от всички мъже, и би ви помолил да внасяте суми, от името на дъщеря му?
— Ако не започнете да се държите малко по-възпитано, господин Вавасор, ще се наложи да ви помоля да напуснете — отвърна господин Грей, но Вавасор го изгледа презрително, така че той продължи: — Аз предложих на чичо ви да уредим нещата по този начин. Не исках богатството на госпожица Вавасор да бъде пропиляно.
— И какво отношение имате вие към нейното богатство? Наясно ли сте с факта, че тя ще стане моя жена? Питам ви, сър, дали сте наясно с факта, че тя е моя годеница?
— Опасявам се, че не желая да обсъждам сегашната или бъдещата позиция на госпожица Вавасор с вас.
— Тогава, за бога, ще ме изслушате как аз ги обсъждам! Беше сгодена за вас, но развали годежа. Ако бяхте истински джентълмен и ако имахте поне малко гордост, сър, щяхте да я оставите на мира и никога повече да не споменавате името й. А сега откривам, че се месите във финансовите й дела, за да се доберете до богатството й.
— Не се опитвам да се добера до богатството й.