Той плакнеше устата си, измъчван от мрачни мисли, когато хазяинът му господин Джоунс дойде да говори с него. Господин Джоунс го познаваше от няколко години и изпитваше огромно уважение към него. Той бе истински спортсмен. Баща му бе занаятчия от Кеймбридж и господин Грей го познаваше именно оттам. Но въпреки че обичаше спорта, най-вече бокса и конните надбягвания, господин Джоунс бе от онези хора, които обожават порядъчните клиенти и порядъчните наематели. Господин Грей, със своето имение в Недъркоутс, изтънчени маниери и репутация в Кеймбридж, беше изключително порядъчен наемател и господин Джоунс просто не можеше да разбере как някой би могъл да посегне на подобен човек.
— Мили боже, какво ужасно нещо, сър! — възкликна той, когато влезе в стаята.
— Много неприятно, наистина — отвърна Грей.
— Познавате ли този джентълмен? — попита шивачът.
— Да, знам кой е.
— И сте се скарали?
— Да. Едва ли бих го бутнал надолу по стълбите, ако не се бяхме скарали.
— Ако искате, можем да изпратим полицията по петите му, сър.
— Не искам подобно нещо.
— А можем да го накажем и по друг начин, разбира се.
На господин Грей му отне известно време да се отърве от шивача, но успя да го стори, без да разкрие причината за кавгата на този войнствен, достоен и много услужлив човек.
Петдесет и трета глава
Завещанието на стария земевладелец
Междувременно Кейт Вавасор живееше в Уестморланд в компанията на дядо си и трябва да посочим, че не си прекарваше особено приятно. Брат й съвсем правилно бе описал стареца като стара кула, която, въпреки че бе развалина, не изглеждаше така, сякаш някога ще се срути. Джордж винаги бе възприемал дядо си като човек, изпълнен с живот и сила. Понякога старецът ставаше агресивен, а тази агресия винаги присъстваше в очите и гласа му. Но Джордж бе формирал това мнение на основата на собствените си желания или по-скоро на основата на тяхната противоположност. От години копнееше дядо му да умре и обвиняваше Съдбата във възмутителна несправедливост, понеже не прерязваше връвта на живота му. Тези мисли бяха превърнали всяка частица живец, демонстрирана от стареца, в мъчение за него. Почти се бе накарал да повярва, че ще постъпи справедливо, ако удуши дъртия проклетник. Но истината бе, че огънят в сърцето на дядо му догаряше. Ако Джордж бе знаел това, едва ли щеше да мисли за убийство.
Старият земевладелец беше много слаб и обикаляше гроба с несигурни стъпки, въпреки че продължаваше да става рано и да излиза на разходки в градината и двора на къщата, а на вечеря изпиваше позволеното от доктора количество портвайн. Докторът в никакъв случай не желаеше да го лиши от това последно удоволствие или дори да ограничи неговото количество, но все пак бе препоръчал определени промени в начина и времето на неговото приемане. Старият земевладелец упорито се бунтуваше срещу тези промени и се накара на Кейт, когато тя се опита да приложи докторските препоръки.
— Какво значение има, по дяволите? — попита една вечер старецът. — Какво значение има дали съм жив, или мъртъв, освен ако Джордж не ти е казал, че ще те изгони от къщата, когато я получи.
— Не мислех за никой друг, освен за вас, сър — отвърна Кейт със сълзи в очите.
— Няма да ти се налага още дълго да мислиш за мен — рече земевладелецът и гаврътна остатъка от виното в чашата си.
Истината бе, че Кейт се държеше много добре с него. Жените знаят как да се държат при такива обстоятелства и Кейт Вавасор никога не би изневерила на дълга, който й се бе паднал. Тя бе забележително предана и вярна на приятелите си, въпреки че можеше да бъде нечестна от тяхно име, както някои нечестни хора можеха да бъдат от свое. Отнасяше се много добре със стареца, задоволяваше всичките му нужди и понасяше грубостите му с добродушие, вместо с покорност. Не му противоречеше открито, когато ругаеше внука си, но се опитваше да смекчи гнева му, ако можеше. В такива моменти земевладелецът й казваше, че някой ден и тя ще опознае тази страна от характера на брат си.