— Ще доживееш да те ограби и да те изхвърли гола и боса на улицата — рече й той веднъж.
Кейт се разчувства и заяви, че има пълна вяра в любовта на брат си. — Каквито и недостатъци да има, винаги ми е бил предан — заяви тя. Старецът й се присмя.
На следващата сутрин Кейт влезе в спалнята му, носейки купичка с каша, която той все още ядеше за закуска. Старецът я помоли да седне и започна да й говори за имота.
— Знам, че си глупава и не разбираш от бизнес — рече той. — Разбираш от бизнес дори по-малко от повечето жени.
Кейт се усмихна плахо в съгласие, признавайки, че наистина не разбираше.
— Искам да говоря с Гограм — продължи старецът. — Пиши му и го помоли да дойде още днес. Или ако не може, да изпрати някой от служителите си. Изпрати бележката по Питър.
Гограм беше адвокат от Пенрит, когото старият земевладелец канеше в дома си само тогава, когато искаше да промени завещанието си.
— Не мислите ли, че ще бъде по-добре да изчакате силите ви да се възстановят? — попита Кейт.
Старецът я засипа с такива люти ругатни, че тя веднага скочи от стола, на който седеше, и хукна към една малка масичка, където имаше химикалка и мастило. Писа на господин Гограм още преди да се е възстановила от треперенето, породено от яростната му атака. След това отиде да предаде бележката на Питър и остана с него, докато не го видя да поема към Пенрит на понито си. Едва тогава се осмели да се върне в спалнята на дядо си.
— Какво ще правиш с имота, ако ти го завещая? — попита земевладелецът в мига, в който тя пристъпи прага.
Това бе въпрос, на който не можеше да отговори веднага. Известно време стоеше до леглото му и мислеше, държейки ръката му и гледайки надолу към него. Старите му, воднисти очи бяха впити в лицето й, сякаш се опитваше да прочете мислите й.
— Мисля, че ще го дам на брат си — отвърна тя.
— Проклет да съм, ако ти го завещая тогава! — възкликна старецът.
Този път тя не подскочи, въпреки ругатнята. Продължи да стиска нежно ръката му и да гледа надолу към леглото.
— Ако бях на ваше място, дядо — прошепна тя, — не бих променяла завещанието си, когато съм болна. Сигурна съм, че осъзнавате колко неразумно е това.
— Ако го завещая на Алис, тя също ще му го даде — каза той, изричайки мислите си на глас. — Нямам представа какво виждате в него. Грозен е като маймуна с този белег през лицето. И никога не ми е правил впечатление на умен мъж. Кейт, подай ми шишето, което докторът изпрати.
Кейт му подаде лекарството и отново застана до леглото му.
— Откъде е взел пари, за да плати за предизборната си кампания? — попита земевладелецът, след като глътна дозата. — Никой не би отпуснал заем на такъв като него.
— Не знам откъде ги е взел — излъга Кейт.
— Не е изхарчил твоите пари, нали?
— Не би ги взел, сър.
— А ти си му ги предложила?
— Да, сър.
— И той не ги е взел?
— Нито пени, сър.
— И какво те накара да му ги предложиш след всичко, което ти казах?
— Защото са мои, сър — отвърна твърдо Кейт.
— Ти си най-глупавото създание, което някога съм срещал. Някой ден ще осъзнаеш това. Сега ме остави. Уведоми ме, когато Гограм пристигне.
Кейт го остави и за известно време се посвети на домакинската си работа. После седна сама в неприветливата трапезария, за да помисли над ситуацията. Килимът в стаята беше износен. Покривките на старите кресла бяха протрити, а диванът от конски косми, който никога не бе местен от своето място до стената, изглеждаше стар и опърпан. „Вавасор Хол“ не беше уютен дом. През последните двайсет години старият земевладелец не бе харчил пари за нови мебели и от десет години не бе боядисвал, нито отвътре, нито отвън. Преди двайсет години той бе изпаднал във финансови затруднения и бе започнал да живее по-пестеливо. Не бих казал, че бе станал скъперник. Бе продължил да се храни добре и да не се лишава от нищо. В някои отношения бе проявил щедрост към Кейт и останалите си роднини и бе поддържал горите и оградите на имота в добро състояние. Но бе занемарил къщата, която бе станала унила, мръсна и мрачна, подобно на градините около нея.