Какво можеше да направи Кейт сега? Тя вярваше, че дядо й умираше, и знаеше, че и други негови роднини, освен нея, трябва да бъдат с него в този момент. За тяхно, негово и нейно добро, тя не биваше да остава сама тук, докато дядо й умираше. Но кого можеше да извика? Брат й бе прекият му наследник и щеше да стане глава на семейството. Тя имаше дълг към него, особено, при положение че в този момент дядо й говореше за промени в завещанието си. Но Кейт се чудеше дали присъствието на Джордж във „Вавасор Хол“, ако изобщо се съгласеше да дойде, нямаше по-скоро да накърни неговите интереси. Нима идването му тук нямаше да направи неблагоприятната промяна, която старецът обмисляше, още по-вероятна? Джордж нямаше внезапно да се превърне в нежен и грижовен внук до леглото на умиращия си дядо и нищо чудно старецът да го прокълнеше с последния си дъх. Можеше да извика чичо си Джон, но ако го направеше без знанието на брат си, това би било несправедливо към него. И тя знаеше, че двамата никога не биха се съгласили за каквото и да било. Помисли си, че леля й Гринаул щеше да се съгласи да дойде и присъствието й нямаше по никакъв начин да повлияе на стария земевладелец по отношение на завещанието му. Така че тя реши да помоли леля си да дойде във „Вавасор Хол“ и да каже на брат си само онова, което знаеше със сигурност, оставяйки го сам да прецени какво да прави. Алис несъмнено щеше да научи всички факти от него, а чичо Джон щеше да ги научи от нея. Така и двамата щяха да бъдат доволни. Щеше да напише двете писма веднага след като господин Гограм си тръгнеше, и да ги изпрати от Шап още на следващата сутрин.
Господин Гограм пристигна и веднага се усамоти със земевладелеца в неговата спалня. Докторът също дойде. После той поиска да говори с Кейт и й каза, клатейки глава, че състоянието на дядо й се влошава с всеки изминал час и ще бъде по-добре да изпие виното си на две или дори на четири дози през деня, вместо наведнъж. Кейт обеща да опита, но посочи, че най-вероятно няма да успее да го убеди. Докторът бе принуден да признае, че пациентът му ще издържи седмица-две, най-много месец, но само ако изпълнява препоръките му. Гограм си тръгна, без да говори с Кейт, и тя започна да се съмнява, че дядо й ще живее достатъчно дълго, за да довърши завещанието, тъй като винаги бе считала процеса по изготвянето на завещание за нещо ужасно дълго и сложно. Но истината бе, че завещанието бе изготвено и подписано пред свидетели — енорийския писар и един от наемателите, поканени в спалнята на стареца. Кейт знаеше за тяхното идване, но въпреки това не вярваше, че новото завещание е било завършено.
Тази вечер, малко след мръкване, старият земевладелец влезе в трапезарията след петнайсетминутната си разходка в градината пред къщата. Денят бе студен и вятърът силен, но въпреки това бе излязъл и Кейт внимателно го бе обвила в шалове и бе закопчала палтото му догоре. Тя седна да вечеря с него. Днес не бе пил вино, въпреки че му бе носила два пъти преди обяд. Сега се опита да хапне малко супа, но не успя и още докато Кейт ядеше своето парче пилешко, поиска да сложат гарафата с вино на масата пред него.
— Не мога да ям и едва ли ще имаш нещо против да изпия виното си наведнъж — рече той.
Дори сега му беше криво, че не бе изчакал да махнат покривката от масата, но бе прекалено нетърпелив да поеме единствената храна, която можеше.
— Но трябва да хапнете нещо, сър. Искате ли препечена филия, която да топите във виното си?
Самата идея разгневи стария земевладелец.
— Хляб, натопен във вино! Защо да развалям единственото нещо, на което мога да се наслаждавам?
— Но виното ще бъде по-полезно, ако хапнете нещо с него.
— Полезно! Нищо вече не е полезно за мен. И много добре знаеш, че не мога да ям. Защо трябва да се измъчвам?
Той си напълни втора чаша, но се поколеба, преди да я вдигне към устните си. Никога не изпиваше повече от четири чаши на ден и нямаше да спре, докато можеше да ги вдига до устните си.
Кейт се нахрани, или по-скоро се престори, че се е нахранила за пет минути, за да може масата да бъде разчистена и той да се почувства по-удобно. После разбута огъня, разчисти огнището и дръпна старите завеси със собствените си ръце, движейки се бързо и безшумно около масата. Старецът я следваше с поглед и когато тя застана зад стола му и избута гарафата по-близо, за да му е по-лесно да я вдига, той протегна жилавата си космата ръка и я сложи върху нейната с нежност, която бе необичайна за него.
— Ти си добро момиче, Кейт — рече той. — Просто ми се иска да се бе родила момче.