— Ако се бях родила момче, може би сега нямаше да съм тук и да се грижа за вас — отвърна тя с усмивка.
— Не, несъмнено щеше да бъдеш като брат си. Не че е възможно да има двама като него.
— О, дядо, ако ви е обидил, трябва да се опитате да му простите.
— Да се опитам да му простя! Колко често съм му прощавал, без дори да опитвам! Онзи ден защо дойде тук? За да ме обиди за последно? Защо дойде тук, въпреки че го бях помолил да не идва?
— Но вие му разрешихте да ви види, сър.
— Не съм му разрешавал да се отнася така с мен. Но както и да е. Скоро ще открие, че все още мога да наказвам обидно отношение, колкото и да съм стар.
— Сър, нали не сте направили нещо, за да го нараните? — попита Кейт.
— Просто изготвих ново завещание. Нима си мислиш, че повиках онзи мъж чак от Пенрит за нищо?
— Но завещанието готово ли е?
— Казвам ти, че е готово. Ако му оставя целия имот, ще го прахоса за две години. Защо да го правя?
— Но няма ли да му го оставите за пожизнено плодоползване? Обещахте му, че ще го направите.
— Как смееш да ми казваш това? Никога не съм му обещавал. Като мой наследник, той щеше да получи всичко, ако се бе държал прилично. Въпреки че никога не съм го харесвал, щеше да наследи имота.
— Но сте му отнели всичко?
— Няма да отговарям на повече въпроси, Кейт.
Последва тежък пристъп на кашлица. Старецът бе изпил четирите си чаши вино и не възнамеряваше да говори повече по темата. Малко по-късно Кейт му прочете една глава от Библията на глас. Но той я слушаше нетърпеливо и категорично отказа, когато му предложи да прочете втора.
— Няма смисъл да четеш толкова много наведнъж — рече той, използвайки почти същите думи, които Кейт бе използвала по-рано за портвайна. Може би бе успял да извлече нещо от малкото, което бе изслушал, като детето, което с неохота изпива дозата горчиво лекарство. Кой знае?
От няколко седмици Кейт умоляваше дядо си да позволи на местния пастор да дойде при него, но старецът всеки път отказваше. Пасторът бе млад мъж, съвсем наскоро получил назначението от главния викарий, и почти веднага успял да обиди стария земевладелец. Предшественикът му бе почти толкова стар, колкото самия земевладелец, и бе служил на енорията в продължение на четиресет години. Беше родом от Уестморланд и бе чел молитвите и проповедите си на местния диалект. Бе имал само една служба в седмицата и тя рядко бе продължавала повече от час и петнайсет минути. Не тормозел енориашите си със съвети и винаги се държал смирено и покорно със стария земевладелец. Бе познавал района и местните обичаи и се бе задоволявал с издръжката от двеста лири на година, която получавал, като дори му оставали пари за благотворителна дейност. Но новодошлият пастор беше стиснат мъж с високи изисквания за лично удобство, който бе решил да компенсира факта, че задържаше всички пари за себе си, с въвеждането на следобедна служба. И бе порицал земевладелеца, когато последният нарекъл това нововъведение глупаво и ненужно. Оттогава старецът не бе стъпвал в църквата му, освен на Коледа. Разклатеното му здраве му даваше добро извинение, но освен това той категорично отказваше да приеме пастора в дома си, въпреки че младият мъж се бе отбивал няколко пъти. Накрая земевладелецът бе наредил на прислужниците да му кажат да не идва, освен ако не бъде извикан. Ето защо задачата пред Кейт не беше никак лесна, както по отношение на физическите, така и по отношение на духовните нужди на дядо й.
След четенето старецът задряма в стола си. Не се качваше в спалнята си, преди да подремне за половин час — лукс, на който продължаваше да се наслаждава, въпреки че всеки ден го умоляваха да не го прави, защото така нарушаваше съня си. Старецът не слушаше и продължаваше да заспива в креслото си. Когато се събуди, той се разкашля, а после Кейт едва успя да го убеди да се качи в спалнята си. Никога не го бе виждала толкова слаб. Едва успя да се качи по стълбите, въпреки помощта на старата прислужница. Все пак в него бяха останали някакви сили, поне що се отнасяше до ругатните, защото, когато влезе в стаята си, той веднага се развика на Кейт и на прислужницата за това, че чехлите му не бяха на правилното място.
— Дядо, искаш ли да остана при теб тази вечер? — попита Кейт.
Той отново й се развика за това предложение, след което сестрата му помогна да си легне и бе оставен сам.
Кейт се затвори в стаята си и седна да пише. Първото писмо бе адресирано до леля Гринаул и не й създаде никакви трудности, може би защото не й се налагаше да говори за пари. Написа й, че според нея дядо й е на смъртния си одър и я помоли да дойде във „Вавасор Хол“, за да го види за последно. „Присъствието ви ще ме утеши в този тежък миг и съм сигурна, че ще искате да се сбогувате с него.“ Кейт знаеше, че леля й ще дойде, и тази задача бе изпълнена.