— Това, мадам, се подразбира — отвърна той. Помня тези негови думи много добре. После ми обясни, че след всичко случило се между нас, не мога просто да го разоря, отказвайки да му дам обещаните пари, необходими за неговия успех. Мисля, че беше донякъде прав. Но не беше прав да поставя въпроса по този груб и жесток начин, особено, при положение че никога не съм му отказвала пари. Може да ползва парите ми, докато свършат, но всичко между нас приключи, въпреки неговото намерение да ме накаже, както се изрази. Да ме накаже! Нима някое наказание може да бъде толкова ужасно, колкото онова, на което вече ме подложи?
След това поиска да му напиша писмо, което да покаже на адвоката (мисля, че имаше предвид нашия адвокат), за да върне парите, отпуснати му от господин Грей и да получи онези, от които се нуждаеше. Мисля, че спомена пет хиляди лири. Когато ми нареди да напиша това писмо, аз не помръднах. Истината бе, че не можех да помръдна. Той повиши глас и отново ме прокле, след което ми донесе химикалка и мастило и настоя да напиша писмото. Бях толкова уплашена, че за миг си помислих дали да не хукна към вратата и да избягам. И щях да го направя, ако имах вяра в силите си. Но не можех да напиша това писмо, дори ако животът ми зависеше от това. Мисля, че заплаках. Във всеки случай отметнах глава назад и закрих лицето си с ръце. Той дойде, седна до мен и ме хвана за ръцете. О, Кейт, не мога да ти кажа всичко. Приближи устата си до ухото ми и ми прошепна думи, които бяха ужасни, въпреки че не ги разбрах. Не знам какво ми рече, но ме заплашваше с гнева си, ако не му се подчиня. Преди да си тръгне, аз все пак открих гласа си и му отвърнах, че несъмнено ще получи парите, от които има нужда. И наистина ще ги получи. Самата аз ще отида при господин Раунд и ще му наредя да му ги изпрати. Това са моите пари и мога да правя с тях каквото си поискам. Но се надявам… принудена съм да се надявам, че никога повече няма да видя братовчед си.
Не смятам да изразявам мнение относно причините за това избухване. Възможно е да не ми повярваш и да ме сметнеш за луда. Възможно е да решиш, че се заблуждавам. Разбира се, че сърцето ти ще те накара да обвиниш мен, преди да обвиниш него. Ако това се случи и доведе до разделение между нас, мъката ми ще бъде увеличена двойно, но не мога да направя нищо по този въпрос. Не бих могла да премълча тези неща от теб. Той се отнесе обидно и жестоко с мен. Отнесе се така, както никой мъж няма право да се отнася с една жена. Що се отнася до парите, направих всичко по силите си, за да му покажа, че му имам пълно доверие, но това доверие доведе единствено до подозрения. Не знам дали разбира, че всичко между нас приключи, но ако не е наясно с този факт, ще те помоля да му кажеш. И ще те помоля да му обясниш, че не бива повече да идва на улица «Кралица Ан». Ако го направи, нищо не би могло да ме накара да го приема. Кажи му, че ще му изпратя парите, от които се нуждае, веднага след като накарам господин Раунд да ги изтегли.
Скъпа Кейт, сбогом. Надявам се, че ми съчувстваш. Ако не ми отговориш, ще приема, че си се почувствала длъжна да вземеш неговата страна и да повярваш, че съм се отнесла зле с него. Това ще ме направи много нещастна, но ще взема предвид факта, че си негова сестра и няма да ти се разсърдя.
Твоя приятелка,
Докато четеше писмото, отначало бързо и след това съвсем бавно, Кейт напълно забрави за смъртта на дядо си. Умът, сърцето и мозъкът й бяха заети с мисли и чувства за Алис и брат й и не след дълго тя започна да обикаля стаята с бързи и гневни крачки, докато кръвта й вреше от негодувание.
Веднага бе застанала на страната на Алис, разбира се. Дори за миг не се бе усъмнила в думите й и не си бе помислила, че онова, което й бе разказала, е било разкрасено или преувеличено от страх. Знаеше, че Алис беше честна и предана. Освен това, въпреки че обичаше брат си и би рискувала всичко за него, включително самата себе си, тя му нямаше доверие. Обичаше го, но тази любов бе останала още от детските им години и не се обуславяше от неговия характер, а от нейния. Все още вярваше в интелекта му, но бе престанала да вярва в поведението му. Страхуваше се от онова, което можеше да направи. Живееше със знанието, че ако обвърже съдбата си с неговата, което бе напълно готова да направи, имаше голяма вероятност да съсипе живота си. Грехът й бе в това, че бе решила да изложи Алис на същата опасност и бе интригантствала, понякога съвсем безскрупулно, за да постигне тази цел. Бе дала всичко от себе си, за да раздели Алис и господин Грей. Можем донякъде да я извиним с факта, че най-вероятно е смятала, или по-скоро се е надявала, че този брак ще промени брат й, ще му помогне да се поправи и да заживее по начин, който не е толкова опасен за околните. Нима двете с Алис не биха могли да поработят заедно върху него и да го издърпат от ръба на тази невидима бездна? Това, че бе рискувала собственото си бъдеще в името на брат си, несъмнено беше благородно. Но бе използвала лукавство, за да накара братовчедка си да сподели този риск, а това бе подло и позорно. Самата тя осъзна това, докато крачеше из трапезарията в полунощ, стискайки писмото на братовчедка си в ръка.