Бузите й почервеняха от срам, когато си представи сцената, която Алис й бе описала: ножът за писма, захвърлен в огнището, лютите ругатни, прошепнатите заплахи, които бяха ужасили Алис дори повече от ругатните, изнудването за пари, направено с коравосърдечна жестокост, силната мъжка ръка, стоварена върху рамото на Алис, онези блеснали от ярост очи и кървавия ужас на онзи отворен белег, когато бе приближил лицето си до лицето на своята жертва! Кейт дори за миг не си помисли да го защитава. Дори го обвини в грях, който бе по-тежък от греховете, слисали Алис. Бе настоял да получи пари от жената, за която възнамеряваше да се ожени! Според Кейт нищо не би могло да извини или смекчи това прегрешение. Алис не му бе обърнала внимание и дори бе изразила мнението, че искането му е било разумно. Дори след бруталното мъчение, на което я бе подложил, тя бе обявила, че веднага ще му изпрати парите. Бе обещала парите си на мъж, който се бе отнесъл по такъв срамен и скандален начин с нея! Алис можеше да му прости, но Кейт не би могла. Щеше да каже на брат си, дори в тази почернена къща, ако дойдеше тук, че поведението му е било жестоко и недостойно. Кейт не беше малодушна. Тя си каза, че щеше да направи това, дори ако брат й я заплашеше с гнева си и я изгледаше по онзи изпепеляващ начин.
Стана един часа, а после два, но тя все още обикаляше тъмната трапезария. Огънят бе изгаснал и въпреки че бе средата на април, Кейт започна да чувства студа. Но не можеше да си легне, преди да е писала на Алис. Разбира се, че щеше да изпрати съобщение на брат си по телеграфа, но щеше да направи това на сутринта. Щеше да изпрати съобщение и на леля си. Но трябваше да пише на Алис още тази нощ. Можеше да е само един ред, но трябваше да го направи. Въпреки че зъзнеше от студ, Кейт седна да пише и успя да завърши писмото. Беше много кратко.
„Скъпа Алис, днес получих писмото ти и днес старият ни дядо почина. Кажи на чичо Джон за смъртта на баща му и му предай любовта ми. Сигурно разбираш, че в момента не мога да обсъждам онзи друг въпрос, но искам да те уверя, дори в миг като този, че между нас няма да има лоши чувства. Поне от моя страна. Не мога да ти кажа нищо повече, докато не минат няколко дни. Той лежи горе. Или по-скоро трупът му лежи горе. Телеграфирах на Джордж и предполагам, че ще дойде. Мисля, че и леля Гринаул ще дойде, тъй като й писах, още преди дядо да почине, с молбата да ми прави компания тук. Чичо Джон, разбира се, сам ще прецени дали да дойде или не. Не знам дали имам право да кажа, че ще се радвам да го видя, но истината е, че ще се радвам. Двамата с него знаете, че засега не мога да кажа нищо повече. Адвокатът ще говори с мъжете за погребението. Предполагам, че няма да бъде предприето нищо, докато Джордж не пристигне. Твоя братовчедка и приятелка, Кейт Вавасор.“
След това добави един последен ред:
„Мила моя Алис, ако ми позволиш, ще те направя своя сестра и ще бъдеш моят най-близък и скъп човек.“
Когато получи писмото, Алис бе толкова смаяна и изненадана от новината за смъртта на дядо си, че бе принудена, въпреки собствените си силни чувства, да мисли и действа съобразно това ново развитие. Баща й още не бе излязъл, така че тя почука на вратата му и показа писмото на Кейт.
— Татко — рече тя, — има новини от Уестморланд. Лоши новини, които едва ли си очаквал.
— Баща ми е мъртъв — отвърна Джон Вавасор.
Алис му подаде писмото на Кейт, за да го прочете.
— Разбира се, че ще отида — каза той, когато стигна до тази част. — Нима мисли, че няма да изпратя баща си в гроба, защото ненавиждам брат й? Какво има предвид с това, че между вас няма да има лоши чувства?