— Предполагам, че вие сте Джордж — каза госпожа Гринаул с усмивка и му подаде ръка.
— Да, аз съм Джордж — отвърна той.
— И сте член на парламента! — възкликна тя. — Каква чест за цялото семейство! Почувствах се толкова горда, когато чух!
Каза това с неподправено възхищение, след което се обърна към брат си.
— Времето на татко най-накрая дойде — рече госпожа Гринаул. — Да ти кажа честно, нямах представа, че е толкова слаб, колкото ми го описа Кейт.
— Аз също — отвърна Джон Вавасор. — На Коледа дойде с нас на църква.
— Нима? Мили Боже! Изглежда, го е сполетяла същата съдба, която сполетя клетия Гринаул — рече тя и попи очи с кърпичката си. — Джон, ти не познаваше Гринаул, нали?
— Срещнах го веднъж — отвърна брат й.
— Ах! Не беше от мъжете, които могат да бъдат оценени и разбрани след само една среща. Наясно съм, че има известно предубеждение към хората, които се занимават с търговия, но няма да говорим за това. Какво щях да правя сега без него, независимо дали е бил търговец или не?
— Не се съмнявам, че е бил прекрасен човек.
— Благодаря ти за тези думи, Джон. Ах! Защо не можем да задържим нещата, които искаме, завинаги?
Може би е редно да обясня, че преди да напусне Норич, госпожа Гринаул бе говорила с капитан Белфийлд и му бе казала, че при определени обстоятелства, ако се държи прилично, може да се надява. Капитан Белфийлд незабавно бе отишъл при най-добрия шивач в Норич, бе казал на мъжа за предстоящата си женитба и бе направил голяма поръчка. Шивачът обаче още не я бе изпълнил, тъй като чакаше доказателства за добрия късмет на капитана.
— Всички ние сме стръкове трева — заяви госпожа Гринаул, попивайки сълзите си — и някой ден ще бъдем окосени и хвърлени в пещта.
Брат й промърмори нещо съчувствено, клатейки глава в знак на съгласие с думите й за преходността на човешките дела, след което обяви, че ще излезе да поразгледа. Междувременно Джордж бе помолил сестра си да го заведе до стаята му и двамата вече се бяха качили горе.
Кейт бе решила да не споменава Алис до погребението, ако това бе възможно. Докато изкачваше стълбите, тя почти се разтрепери от страх, защото знаеше, че четенето на завещанието щеше да предизвика неприятности и тъга, а може би и люта кавги.
— Какво прави тази жена тук? — бе първият въпрос, зададен от Джордж.
— Аз я помолих да дойде — отвърна Кейт.
— И защо си я помолила да дойде тук? — попита гневно той.
Кейт веднага почувства, че той говореше така, сякаш вече бе господар на имението и възнамеряваше да бъде и неин господар. Що се отнасяше до първото, тя нямаше възражения. Искрено желаеше той да стане господар на имението и въпреки опасенията й, че ще бъде горчиво разочарован по този въпрос, тя дори не би си помислила да оспорва правото му да се смята за такъв. Но постепенно бе започнала да си казва, че не бива да се подчинява на неговото господство. Този процес бе започнал в мига, в който я бе принудил да напише онова първо писмо, молейки Алис за пари.
— Поканих я преди смъртта на клетия ми дядо, Джордж, когато още смятах, че ще боледува в продължение на седмици. Животът ми тук с него, без друга жена в къщата, освен прислужниците, бе много самотен.
— Защо не покани Алис да ти прави компания?
— Алис нямаше да може да дойде — отвърна Кейт след кратка пауза.
— Не виждам защо не би могла. Но не искам тази жена тук. Опозори се, като се омъжи за ковач…
— Но, Джордж, нали ти ме посъветва да отседна при нея?
— Това е различно. Сега, когато той е мъртъв и тя разполага с парите му, можеш от време на време да й ходиш на гости, но не я искам тук.
— Напълно естествено е да дойде в дома на баща си, за да бъде с него на смъртния му одър.
— Мразя да ми казват какво е естествено и какво не е. Хората, които го правят, обикновено не знаят за какво говорят. Съмнявам се, че е обичала стареца повече от мен. И едва ли е обичала стареца, за когото се омъжи. Хората могат да бъдат такива лицемери! Като чичо Джон, който се преструва на тъжен, защото е дошъл тук, и ще се преструва, докато тялото на баща му лежи горе, но през последните двайсет години едва ли е имало нещо, което да е мразел повече, отколкото да идва тук, за да го види. Кога ще го заровят?
— Погребението ще бъде в събота. Вдругиден.