Няколко минути крачеха по пътеката в мълчание. Това бе същата пътека, по която двете с Алис бяха минали онази зима, и сега клетата Кейт не можеше да не се сети за всички добри неща, които тогава бе казала за брат си. Спомни си как бе лъгала, опитвайки се да издигне характера му в очите на своята братовчедка! И всичко беше напразно. Въпреки собствените си трудности, тя се замисли за Джон Грей и се разкая за онова, което бе сторила. Надеждите й в това отношение се бяха изпарили. Знаеше, че брат й се бе отнесъл чудовищно с Алис, и трябваше да му каже това, ако споменеше името й. Вече не можеше да си позволи да боготвори брат си и да му се подчинява във всичко. Но що се отнасяше до имота, който по право му принадлежеше, тя щеше да направи всичко по силите си, за да го получи.
— Ако завещанието е такова, каквото казваш, Джордж, веднага ще ти прехвърля правата си върху имота.
— Нищо не можеш да прехвърлиш — отвърна той. — Старият крадец е бил прекалено хитър. Оставил е всичко в ръцете на чичо Джон. Проклет да е! Проклети да са и двамата!
— Джордж! Джордж! Той вече е покойник.
— Знам, че е покойник. И какво от това? Иска ми се да бе умрял преди десет години… или преди двайсет. Нима искаш да му простя само защото е мъртъв? Ще го проклинам в гроба, защото трябва да бъде наказан.
— По този начин можеш да накажеш само живите.
— И ще ги накажа… но не с ругатни. Ще превърна живота на чичо Джон в истински ад! Ще го накарам горчиво да съжалява за това, че се осмели да застане между мен и правата ми.
— Не мисля, че е направил това.
— Не мислиш, че го е направил?! Защо беше тук на Коледа? Нима си въобразяваш, че това фалшиво завещание е било замислено без неговото знание?
— Сигурна съм, че не е знаел нищо по въпроса. Дядо реши тези неща в последния момент.
— Не забравяй, че ще трябва да докажеш това в съда. Няма да оставя нещата така, гарантирам ти. Ще ти се наложи да свидетелстваш. Кога те попита какво ще правиш с имота, ако ти го остави?
Кейт се замисли за миг, преди да отвърне:
— Само два дни преди да умре, ако помня правилно.
— Трябва да помниш правилно. Ще ти се наложи да се закълнеш в това. А сега ми кажи честно — вярваше ли, че той бе в състояние да изготви ново завещание?
— Посъветвах го да не го прави.
— Защо? Защо? Каква причина му даде?
— Казах му, че никой не бива да променя завещанието си, когато е толкова болен.
— Точно така. Казала си му това. А той какво отвърна?
— Ядоса се и ме накара да извикам господин Гограм.
— Кейт, сега искам внимателно да помислиш, преди да ми отговориш. Това е твоят шанс да ме спасиш. И не забравяй, че не искам да те лиша от нищо. Ще получиш всичко, което смяташ за справедливо.
Той говореше така, сякаш не я познаваше.
— Не искам нищо — отвърна Кейт и тропна ядно с крак. — Джордж, ти наистина не разбираш какво е да си честен.
Той се усмихна. Значението на тази усмивка, която премина през лицето му като сянка, бе съвсем очевидно, но Кейт бе твърде развълнувана, за да го разчете. Усмивката сякаш казваше „Наистина не разбирам“.
— Както и да е — отвърна той. — Посъветвала си дядо ми да не изготвя ново завещание, защото си решила, че не разсъждава трезво, нали така?
Тя се поколеба, преди да му отговори.
— Разсъждаваше трезво — рече тя. — Просто реших, че не бива да вярва на преценката си, когато е толкова слаб.
— Виж какво, Кейт. Наистина се надявам, че не искаш да станеш съучастник в този обир. И не се съмнявай, че това е обир. Казах ти, че ти е оставил имота. Всъщност истината е, че е оставил имота на чичо Джон.
— Тогава защо ми каза нещо, което не е вярно?
— Разочарована ли си?
— Разбира се, че съм. Чичо Джон няма да ти отстъпи правата. Джордж, не те разбирам. Наистина не те разбирам.
— Това няма значение. Чуй ме. Старецът е оставил имота в ръцете на Джон Вавасор, но ти ще получаваш издръжка от петстотин лири на година, докато някой, който още не е роден и най-вероятно никога няма да се роди, не навърши двайсет и пет години. Завещанието ясно показва, че старият глупак е бил напълно луд, когато го е изготвил.
— Не беше по-луд от теб, Джордж.