— Казах ти да ме слушаш. Нямам предвид, че е бил ненормален. Посъветвала си го да не изготвя ново завещание, защото си решила, че не е в състояние да го направи, нали?
— Точно така.
— И можеш да се закълнеш в това?
— Надявам се, че няма да се наложи. Надявам се, че няма да се стигне до съд. Но ако ми зададат въпроса, ще отговоря.
— Точно така. Сега ме изслушай, защото искам да разбереш какво имам предвид. Това завещание, ако бъде признато за валидно, предоставя цялата власт в ръцете на Джон Вавасор. Ти ще бъдеш напълно безсилна да ми помогнеш по какъвто и да било начин. Но въпреки това си по-облагодетелствана от завещанието от него. Всъщност ти си най-облагодетелствана от това завещание, защото твоят син ще наследи всичко, ако аз нямам такъв. Разбираш ли?
— Мисля, че да.
— И твоите показания относно невалидността на завещанието ще бъдат решаващи, независимо от това какво мислят хората.
— Ако се стигне до съд, ще кажа онова, което казах на теб. Надявам се, че ще бъде достатъчно.
— Няма да бъде достатъчно. Виж какво, Кейт. Трябва да бъдеш непоколебима. Всичко зависи от теб. Колко често си ми казвала, че винаги ще ме подкрепяш? Сега е твоят шанс.
Кейт чувстваше, че отвращението й към него и към всичко, което искаше от нея, нараства с всяка дума, която изричаше. Постепенно осъзна, че той искаше нещо от нея, което тя не можеше и нямаше да направи. Беше наясно, че ако му откажеше, щеше да предизвика гнева му. Тя стисна зъби и се приготви за битка. Ако се наложеше да води битка с брат си, щеше да го направи. Когато се вгледа в присвитите му от злоба очи, любовта й към него почти се превърна в ненавист.
— Това си имала предвид, когато си го посъветвала да не съставя ново завещание, нали? Преценила си, че не разсъждава трезво.
— Не е така.
— Спри, Кейт, спри. Замисли се и ще осъзнаеш, че е така. Нали каза, че преценката му е била слаба?
— Не съм казвала подобно нещо.
— Но нали именно това си имала предвид, когато си го посъветвала да не вярва на преценката си?!
— Виж какво, Джордж. Мисля, че разбирам накъде биеш. Ако някой ме попита дали е бил с всичкия си и дали е разсъждавал трезво, не мога да кажа, че не е бил.
— Не можеш?
— В никакъв случай. Не би било вярно.
— Значи си решила да ме измамиш и да предявиш претенции към имота.
Той отново се обърна към нея и я изгледа така, сякаш искаше да я изплаши.
— Нима и теб трябва да считам за враг? По-добре внимавай, Кейт.
Вече бяха започнали да се спускат по склона, което означаваше, че се бяха отдалечили на поне пет километра от „Вавасор Хол“. Кейт се огледа и видя, че бяха напълно сами. Наоколо нямаше нищо: нито колиба, нито някаква друга следа от човешко присъствие. Незнайно защо тя си помисли, че това бе важно. Спомни си, че бе решила да му се опълчи, ако се наложеше, и да му каже, че вече няма да му се подчинява във всичко. Нямаше да се страхува от него, колкото и грозни да бяха думите и гримасите му! Нима собственият й брат щеше да й посегне? И дори да го направеше, дори да я стиснеше грубо за ръката, както бе направил с Алис, дори да стореше нещо още по-ужасно, тя нямаше да отстъпи и нямаше да се предаде. Във вените й течеше същата кръв и тя бе не по-малко дръзка от него.
Истината бе, че когато го погледна в очите, тя имаше причина да се страхува. Той целеше да я изплаши. Искаше да я накара да си помисли, че ще я нарани. Но Джордж не бе взел решение по този въпрос. Не бе знаел какво смята да прави и преди да отиде при Алис, но бе седнал до нея и я бе разтресъл грубо. Не се бе ръководил от някакъв план на действие, когато бе нападнал Джон Грей или когато бе обидил адвоката. Бе го обладал бяс, който ръководеше действията му. И Джордж съзнаваше това. Почти му се искаше този Бяс да го накара да извърши някаква неописуема жестокост. Всичко се развиваше против него и той искаше да си го изкара на някого.
— Кейт — каза той и я спря с ръка, — ще решим този въпрос тук, ако нямаш нищо против. Искам да изясним отношенията си още сега. Обеща ми много неща и аз ти повярвах. Можеш да изпълниш всички тези обещания, ако ми кажеш, че според теб старецът е бил сенилен, когато е изготвил завещанието си. Ще направиш ли това за мен? Помисли, преди да ми отговориш, защото Бог ми е свидетел, че ако не получа справедливост, ще потърся мъст.
И той сложи ръка на рамото й, съвсем близо до гърлото.
— Махни ръката си, Джордж — каза тя. — Не съм глупава и не можеш да ме изплашиш толкова лесно.