Вечерята във „Вавасор Хол“ бе насрочена за пет часа, както винаги. Всъщност никой не я бе насрочвал, но всички бяха приели, че тя ще започне именно тогава. Точно в пет часа Кейт достигна входната врата. Отвори я с лявата си ръка и веднага се насочи към трапезарията. Чичо й и леля й стояха пред огнището.
— Вечерята е сервирана — рече Джон Вавасор. — Къде е Джордж?
— Цялата си мокра, Кейт — отбеляза леля Гринаул.
— Да, цялата съм мокра — отвърна Кейт. — Трябва да се кача горе. Може би ще дойдеш с мен, лельо?
— Да дойда с теб? Разбира се, че ще дойда.
Леля Гринаул веднага бе усетила, че нещо не бе както трябва.
— Къде е Джордж? — попита Джон Вавасор. — С теб ли се върна или трябва да го чакаме?
Кейт седна на стола си.
— Не съм сигурна къде е — отвърна.
Междувременно леля й се бе втурнала към нея и успя да я хване миг преди да падне от стола.
— Ръката ми — прошепна Кейт — ръката ми!
И тя припадна в ръцете на леля си.
— Той я е наранил — отсече госпожа Гринаул и погледна към брат си. — Това е негово дело.
Джон Вавасор я зяпна слисано и веднага му се прииска да се върне на улица „Кралица Ан“.
Петдесет и седма глава
В която дивият звяр слиза от планината
Малко преди единайсет часа тази вечер (вечерта, когато ръката на Кейт Вавасор беше счупена) някой почука тихо на вратата на спалнята й. В това нямаше нищо изненадващо, тъй като от всички в къщата само Кейт си бе легнала. Леля й бдеше до леглото й, а докторът, извикан от Пенрит, за да намести счупената й кост, още не си бе тръгнал, като в момента обсъждаше инцидента с Джон Вавасор в трапезарията.
— Ще се възстанови напълно — каза той. — Най-обикновена фрактура. Вдругиден ще дойда да я прегледам.
— Но не е ли странно подобно счупване да се получи при едно най-обикновено падане по време на разходка? — попита господин Вавасор.
Докторът сви рамене.
— Човек никога не знае — отвърна той. — Познавам една млада жена, която счупи бедрената си кост, опитвайки се да изрита котката си. Или поне това ми каза.
— Точно така! Предполагам, че не сте разследвали случая?
— Не съм. Моята работа е да излекувам контузията, а не да разследвам начина, по който е била получена. Имаше разследване, но младата дама не промени историята си. Лека нощ, господин Вавасор. Не я тормозете с въпроси, преди да се е наспала.
Докторът си тръгна и Джон Вавасор остана сам, застанал с гръб към огъня в трапезарията.
Когато Кейт бе припаднала малко след като се бе върнала от разходката си, в къщата бе настанала такава суматоха, че господин Вавасор не бе имал време да реши какво да мисли за инцидента, довел до нараняването й. Госпожа Гринаул веднага бе установила счупването и бе наредила на прислужниците да извикат доктора. За щастие, той си бе вкъщи и бе пристигнал във „Вавасор Хол“ малко преди десет часа. Междувременно, веднага след като се бе свестила, Кейт им бе разказала какво се бе случило.
Двамата с брат й се скарали за завещанието и той си тръгнал разсърден, оставяйки я сама в планината. Тя бе паднала, след като се бе извърнала от него, и бе открила, че се е наранила. Но му била твърде ядосана, за да му каже. Установила, че ръката й е счупена, едва след като той се скрил от погледа й. Това бе нейната история и в нея нямаше нищо невероятно, но съдържаше прекалено много недостоверни неща. Несъмнено бе вярно, че Джордж не бе знаел за нараняването й. Беше вярно, че не го помолила за помощ. Беше вярно, поне донякъде, че бе паднала и беше вярно, че не бе знаела колко сериозно е нараняването й, преди той да се отдалечи прекалено много, за да може да го извика. Но Кейт бе премълчала факта, че той я бе бутнал и когато я бяха попитали за причината за кавгата, тя бе отказала да отговори.