— Най-вероятно ще го направи — отвърна Кейт. — Особено ако останеш тук, за да се грижиш за мен.
Кейт не се затрудняваше с отклоняването на всички въпроси, отправени към нея, но се затрудняваше да вземе решение как да се държи с брат си от сега нататък. Нима трябваше напълно да го изостави и да се разграничи от него, движена от напълно различните им и дори противоположни интереси? Нима трябваше да гледа как той се разорява и животът му се проваля, докато самата тя става богата жена, облагодетелствана от завещанието на дядо си? Читателят несъмнено помни, че досегашният й живот се въртеше около Джордж и всичките й планове и кроежи бяха посветени на неговото издигане. Досега бе считала за свой дълг да жертва всичко за брат си. Тъжно е да се откажеш от единствената цел, която си имал в живота си! Трудно е да откъснеш от сърцето си и да захвърлиш единствената любов, която си питаел. И какво щеше да каже на Алис? Какво щеше да каже на жената, която бе лишила от достоен съпруг, за да я тласне в обятията на мъж, който бе напълно недостоен за нея? За щастие на Кейт, контузията й бе такава, че в момента просто не можеше да пише на братовчедка си.
Но онзи удар! Коя жена би могла да заобича отново мъж, който я бе ударил? Една съпруга би могла да преглътне болката и да се върне при него. Би могла да се върне към онази любов, която е въпрос на навик, ако мъжът е баща на децата й и слага хляб на масата й. Брачните навици и общоприетите норми биха я накарали да помисли за неговите интереси и да се помъчи да поддържа добри отношения с него. Но що се отнася до любовта, когато защитникът удари беззащитната, той смазва тази любов и я убива! Жената може да преглътне измама, вероломство и подлост, дори изневяра. Може да прости тези неща и да ги забрави, но не мисля, че една жена би могла да забрави проява на насилие. Що се отнася до прошката — нещото, което никога не би могла да прости, не е самият удар, а жестокостта, която го е направила възможен.
Разсъждавайки върху тези неща, Кейт си каза, че животът й бе приключил. Отдавна се страхуваше от характера на брат си. Отдавна подозираше, че той бе безскрупулен и коравосърдечен. Но все пак този страх досега бе примесен с надежда. Бе се надявала, че успехът, ако все някога го постигне, ще смекчи жестокостта му и всичко ще се нареди.
Но сега всичко се бе объркало и тя знаеше това. Вярата й в него се бе разклатила сериозно, когато бе настоявал да пише на Алис и да я помоли за пари. Това безчестие я бе шокирало. Но сега я бе помолил да лъжесвидетелства, за да постигне своето, и я бе заплашил, че ще я убие. Бе й посегнал, защото бе отказала да му се подчини. И я бе обвинил в предателство. Бе я обвинил в това, че бе придобила имота с измама!
„Но не го вярва — рече си Кейт. — Каза го, за да ме накара да му се подчиня. Каза го, за да ме нарани. Но не го вярва.“
Кейт бе гледала как брат й ламти за пари през целия си живот. Тя разбираше спешната му нужда от средства. Разбираше агонията на този негов копнеж. Но самата тя бе толкова далече от подобни копнежи и желания, че просто не можеше да повярва, че той би могъл да помисли това за нея. Колко често му бе предлагала да му даде всички си пари до последния шилинг! В този миг тя реши, че не иска никога повече да го вижда, но въпреки това, ако можеше да го направи, би му прехвърлила всичките пари, които щеше да получи от наследството си.
Но такова прехвърляне бе невъзможно. Джон Вавасор остана в Уестморланд до края на седмицата и проведе множество дискусии, свързани с имота. Господин Раунд дойде от Лондон и се срещна с господин Гограм в Пенрит. Що се отнасяше до валидността на завещанието, господин Раунд заяви, че тя е безспорна. Беше назначен агент, който да получава парите от рентата. Бе постигнато и съгласие, „Вавасор Хол“ да бъде даден под наем точно шест месеца след тази дата. Междувременно Кейт щеше да остане там, докато ръката й зарасне и докато реши какво да прави. Госпожа Гринаул обеща да остане с нея и дори й предложи услугите си за неопределено време, сякаш напълно бе забравила за капитан Белфийлд. Но не бе забравила за господин Чийзакър, като продължаваше да обсъжда този джентълмен така, сякаш бе ухажор на Кейт. Но вече не смяташе, че племенницата й бе задължена да приеме евентуалното му предложение за брак. Тя вече разполагаше със собствено богатство и въпреки че този брак бе желателен, той със сигурност не бе необходим. Госпожа Гринаул го наричаше „клетия Чийзакър“ и посочваше, че Кейт би се чувствала много удобно в ролята на негова съпруга, но вече не казваше, че шансовете й на брачния пазар щяха да бъдат нищожни, ако не приемеше предложението му.