— Гленкора — рече той, — искам да се държиш сериозно с мен.
— Аз съм напълно сериозна — отвърна тя и се намести на стола си. В жеста несъмнено имаше насмешка, а в очите й се бе разгорял онзи предизвикателен пламък, който съпругът й никак не обичаше да вижда. Клетото момиче! Чакаха я много сериозни неща, преди да излезе от тази стая!
— Трябва да бъдеш сериозна, Гленкора. Знаеш ли защо госпожа Маршъм дойде тук от партито на лейди Монк?
— Разбира се, че знам. Дошла е да ти каже, че танцувам валс с Бурго Фицджералд. Знам и защо господин Бот стоеше на прага на салона и ме зяпаше смръщено.
— Не знам нищо за господин Бот.
— Но аз знам нещо за него — отвърна тя и отново се намести на стола си.
— В момента говоря за госпожа Маршъм.
— Би трябвало да говориш и за двамата. Все пак ловуват заедно.
— Гленкора, ще ме изслушаш ли, или не? Ако си решила да не ме слушаш, просто ми кажи, за да знам какво да предприема.
— Не съм сигурна, Плантагенет — заяви тя и кимна към него с малката си глава. — Нямам представа какво би предприел. Но ще те изслушам. Както вече казах, нямам търпение този разговор да приключи.
— Госпожа Маршъм дойде тук не просто за да ми каже, че танцуваш валс с господин Фицджералд… и ми се иска, когато говориш за него, да го наричаш господин Фицджералд.
— Така и правя.
— Обикновено казваш и първото му име, а ще бъде много по-добре да го пропускаш.
— Ще опитам — отвърна бавно тя, — но ще ми бъде трудно да отвикна. Преди да се ожениш за мен, ти знаеше, че съм придобила навика да го наричам Бурго.
— Ще ми позволиш ли да продължа? — попита господин Палисър.
— О, разбира се.
— Госпожа Маршъм дойде тук не само за да ми каже, че танцуваш валс с него.
— И господин Бот не стоеше на прага на салона само за да ме гледа как танцувам? И това не бе причината да ме следва от стая в стая?
— Гленкора, ще престанеш ли да говориш за господин Бот?
— Иска ми се ти да престанеш да говориш за госпожа Маршъм.
Господин Палисър скочи на крака и в продължение на цяла минута стоя прав до масата, взирайки се гневно в жена си. Накрая отново седна и тя рече:
— Моля за извинение, Плантагенет. Мисля, че знам какво искаш, така че ще те оставя да говориш, без да те прекъсвам.
— Госпожа Маршъм дойде тук, защото е забелязала, че всички в салона те гледат учудено.
Лейди Гленкора се сгърчи в стола, но не каза нищо.
— Видяла е, че не само танцуваш с господин Фицджералд, но и танцуваш с него… как да се изразя?
— Кълна се, че нямам представа.
— Необмислено.
— О! Държала съм се необмислено, така ли? И за какво е трябвало да помисля?
— Трябвало е да помислиш за онова, което ще кажат хората. Трябвало е да помислиш за онова, което ще си кажа аз. Трябвало е да помислиш за собственото си положение.
— Може ли вече да говоря?
— Може би ще бъде по-добре да ме оставиш да се изкажа. Мисля, че госпожа Маршъм постъпи правилно, като дойде при мен.
— Разбира се, че мислиш така. Каква е ползата от това да имаш шпиони, ако не те уведомяват веднага щом видят нещо, особено ако това нещо е необмислено?
— Гленкора, нарочно ли се опитваш да ме разгневиш? Вече съм ти ядосан… много ядосан. Не съм изпращал шпиони да те наблюдават. Това, че научавам важни неща за теб, но не от шпиони, както ти ги наричаш, а от твоите и моите най-близки приятели…
— Какво имаш предвид под важни неща, които научаваш от най-близките ми приятели?
— Няма значение. Може ли да продължа?
— Не. Не и когато намекваш, че най-близките ми приятели разпространяват слухове за мен. Кажи ми кои са. Нямам близки приятели. Нима говориш за Алис Вавасор?
— Това няма значение. Но когато ме предупредиха, че ще бъде по-добре да не отиваш на място, където би могла да срещнеш онзи мъж, аз не им обърнах внимание. Отвърнах, че си моя съпруга и като такава имам пълна вяра в теб и че можеш да ходиш, където искаш и да се срещаш, с когото пожелаеш. Други може и да не ти вярват, но аз ти вярвам. Когато настоях да отидеш в Монкшейд, нима там също щеше да има шпиони? Когато снощи те оставих в къщата на лейди Монк, наистина ли вярваш, че съм се уповавал на госпожа Маршъм, а не на самата теб? Нима смяташ, че живея в постоянен страх от господин Фицджералд?