Истината бе, че тя му бе казала всичко, вярвайки, че по този начин ще осигури смъртната си присъда по отношение на позицията си в дома му. Бе сторила това не защото се бе надявала да избяга. Изобщо не бе мислила за себе си. Бе му признала всичко, защото лъжите, които до този момент я бяха измъчвали, бяха станали непоносими, когато в думите му се бяха прокрадвали първите нотки на нежност. Но той веднага й бе простил всичко. Бе му казала, че не го обича. Дори, че е обмисляла да го напусне. С думите си бе извинила всяка негова реакция, колкото й груба и сурова да бе тя. Но последиците, поне непосредствените последици, бяха неочаквани: той бе проявил повече нежност към нея, отколкото когато и да било преди. Гленкора знаеше, че той я бе подчинил. Колкото и студен и безсърдечен да бе домът му, тя трябваше да се примири с факта, че ще прекара остатъка от живота си в него. Повече не можеше да мисли за това да го напусне. Бе го предизвикала на дуел и той бе спечелил.
Самият господин Палисър нямаше много време да разсъждава върху тези неща, преди да се озове в компанията на херцога, но докато пресичаше дневната и се изкачваше по стълбите, през главата му минаха няколко мисли. Тя му бе признала всичко и той й бе простил. Не бе напълно сигурен, че е постъпил правилно, но бе сигурен, че го е направил. Това бе факт, който бе в миналото, и нямаше какво повече да се каже по този въпрос. Не биваше повече да я укорява и трябваше тактично да се разграничи от госпожа Маршъм. Що се отнасяше до господин Бот, той бе започнал да го мрази и се бе почувствал жестоко неблагодарен, когато този джентълмен си бе позволил да прошепне нещо в ухото му, докато бе прекосявал трапезарията на лейди Монк. Освен това й бе предложил да заминат в чужбина — да заминат в чужбина и да загърбят политиката, неговите планове и предстоящото му издигане. Бе настоял да го направят, дори след като жена му се бе опитала да го разубеди, намеквайки, че херцогът на Св. Банги е дошъл да му предложи онова, за което бе работил толкова години! Мисълта го изпълни с горчивина. Каза си, че подобни възможности не се отваряха два пъти в живота. Когато се върнеше от едногодишната си ваканция в чужбина, щеше да бъде никой в британската политика. Щеше да е загубил всичко, за което се е борил цял живот. Но господин Палисър държеше на думата си и когато отвори вратата на библиотеката, той бе решен, или по-скоро смяташе, че е готов да изпълни обещанието си.
— Ваша светлост, надявам се, че не съм ви накарал да ме чакате — рече той.
Двамата политически съюзници стиснаха ръцете си. Херцогът сияеше от щастие. Не бе усетил чакането. За него бе истинско щастие, че бе заварил своя приятел вкъщи. Беше се приготвил да го чака да се върне, ако бе излязъл.
— Сигурно можеш да предположиш защо съм дошъл? — попита херцогът.
— Предпочитам да ми кажете, отколкото да предполагам — отвърна господин Палисър и се усмихна за миг.
Но усмивката изчезна, когато си спомни обещанието, което бе дал на жена си.
— Той най-накрая подаде оставка. Казаното в Камарата на лордовете снощи го принуди да го направи, тъй като лорд Брок не обяви, че все още го подкрепя. Разбира се, вече мога да ти кажа всичко. Или той щеше да подаде оставка, или аз. Знаеш, че не го искам в кабинета. Възхищавам се от характера му, както и от неговия гений, но като държавник той е един от най-опасните мъже в Англия. Безспорно притежава възвишени принципи, може би най-възвишените, но те са толкова възвишени, че не могат да бъдат видени с просто око. И са прекалено възвишени, за да има някаква практическа полза от тях. Сигурен съм, че е честен като слънцето и точно като слънцето, честността му не може да бъде разбрана или оценена от нас простосмъртните. Не притежава инстинктите на политик и достига до заключенията си по пътя на философската дедукция. Но когато става дума за политика, по-скоро бих се доверил на инстинкт, отколкото на преценка. Едва ли има някой, който да знае по-добре от него как Англия трябва да се управлява след три века, но не знае нищо за това как трябва да се управлява сега. Брок го харесва, но в същото време се страхува от него. Обича да се уповава на красноречието му и се възхищава от страстта му, но се страхува от безкрайната му енергичност и ненавижда философията му. Във всеки случай той подаде оставка и дойдох тук, за да те помоля да заемеш неговото място.