Един час след като херцогът си бе тръгнал, когато стана време да отиде в Камарата, господин Палисър взе шапката си и излезе на разходка. Прекоси „Хайд Парк“ и влезе в „Кенсингтън гардънс“, където остана цял час, крачейки напред-назад под брястовете. Градските клюкари, които го видяха и бяха чули за новото му назначение, несъмнено си помислиха, че разсъждава върху бъдещата си кариера в кабинета. Но не след дълго той реши, че такава не му предстои.
— Вината е изцяло моя — рече господин Палисър, когато се върна в къщата, — и с Божията помощ ще я изкупя, ако това е възможно.
Но той нямаше навика да прибързва и не се отправи незабавно към срещата си с херцога. Имаше време до осем часа, така че го използва. Не можеше да отиде в Камарата на общините, защото не искаше да отговаря на неловки въпроси. По тази причина вечеря сам вкъщи. Бе казал на жена си, че ще я види в девет, така че не можеше да говори с нея преди този час. Седя сам, докато не стана време да се качи в каретата си, потънал в мрачни мисли. Мястото в кабинета като канцлер на хазната, което толкова бе желал, бе безвъзвратно загубено за него. Нямаше съмнение в това. Може би за него щеше да бъде по-добре, ако не се бе оженил. Но сега, след като имаше жена и се бе стигнало до тази криза в брака му, той знаеше, че трябваше да се погрижи за Гленкора — имаше дълг да го направи и този дълг бе по-важен от всичко останало. „Ще заминем за Швейцария — рече си той. — Ще прекараме известно време в Баден, след което ще посетим Флоренция и Рим. Тя не е виждала тези прекрасни места и този нов живот ще я промени. И ще бъде с най-добрата си приятелка.“
След това той се отправи към Камарата на лордовете, за да говори с херцога.
— Разбира се, че не мога повече да споря с теб, Палисър — отвърна херцогът, след като го бе изслушал. — Мога само да кажа, че много съжалявам. Може би повече, отколкото си мислиш. Дори бих казал, че съм съкрушен.
Тонът му бе печален и дори изглеждаше така, сякаш би могъл да пророни сълза. Истината бе, че ненавиждаше господин Файнспън до дъното на душата си и по тази причина се бе привързал към господин Палисър почти толкова силно. Колко жалко наистина! Колко усърдно се бе трудил, за да уреди това назначение. И всичко се бе провалило заради глупостта на една жена! „Никога не съм я харесвал“ — каза си херцогът, може би спомняйки си оплакванията на херцогинята по неин адрес.
— Трябва веднага да се срещна с Брок и да му кажа — рече той на глас. — Господ знае какво ще правим сега. Довиждане, довиждане! Не, не съм ядосан. Това няма да развали отношенията ни. Но много съжалявам. Наистина.
По този начин двамата политици се разделиха.
Защо да не проследим тази политическа драма до нейния завършек? Херцогът се срещна с лорд Брок още тази вечер и двамата министри извикаха трети — друг благороден лорд, който имаше огромен опит в съставянето на правителства. Тримата обсъдиха въпроса заедно и на следващия ден лорд Брок се изправи в Камарата и произнесе дълга реч в защита на своя колега господин Файнспън, който запази поста си до края на сесията. Всички клюкари клатеха глави и говореха за огромното влияние на господин Файнспън, обявявайки, че лорд Брок не смее да се опълчи на опозицията без него.
Междувременно господин Палисър се върна при жена си и й съобщи решението си да заминат в чужбина.
— Предпочитам да не отлагаме — заяви той. — Във всеки случай тук няма нищо, което да ме задържа.
Шестдесета глава
Името на Алис Вавасор влиза в паричния пазар
Десет или дванайсет дни след завръщането на Джордж Вавасор в Лондон от Уестморланд, той се появи в кабинета на господин Скръби с четири малки листчета в ръка. Както обикновено, господин Скръби го притискаше за пари. Третата предизборна кампания бе в разгара си и мъжете от Речния бряг вече бяха започнали да харчат пари. Или поне така бе обявил господин Скръби. Господин Граймс от „Красивия мъж“ бе намекнал, че може да се върне в техния лагер. Но той не можеше да си позволи да им остане верен, без да получи нещо в замяна. Все пак трябваше да се погрижи за малкото си семейство. Господин Скръби също имаше своето малко семейство и не се срамуваше да използва този факт за целите си.