— Предполагам, че чухте голямата новина? — попита го господин Бот, шепнейки в ухото му.
— Новина? Не, не съм.
— Файнспън си подаде оставката и в момента Палисър и херцогът на Св. Банги са в библиотеката на лордовете.
— Не ме интересува, дори да са на дъното на езерото с рибките — отвърна Вавасор.
— Това са глупости — рече Бот. — Знаете, че в този момент Палисър вече е канцлер на хазната. Какъв късмет, да ви се отвори подобна възможност толкова скоро след избирането ви! Нали осъзнавате, че веднага щом той заеме своето място, ние ще седнем зад него?
— След около месец има нови избори — отбеляза Джордж.
— Моето място е сигурно — отвърна Бот. — А близостта до правителството още повече увеличава шансовете ми.
На следващата сутрин Джордж Вавасор отиде в лондонското сити, но бързо установи, че никой там не гледа с добро око на четирите му сметки. Четяха ги, първо хоризонтално, а след това вертикално, и по лицата им се изписваше недоверие. Повтаряха името на Алис Вавасор, сякаш не им звучеше добре. След това го съветваха, имайки предвид краткия срок, да задържи сметките в себе си, докато не стане време да ги осребри. Беше очевидно, че подозираха нещо нередно в тази транзакция. Ясно демонстрираха, че не работят със сметки, разписани от дами. Джордж Вавасор прокле ситито и започна да обмисля как да го убие. Дали не би могъл малко преди обяд да залее борсата с река от стрихнин? Накрая реши да остави три от сметките на банкера си, а четвъртата прибра в джоба на жилетката си, като възнамеряваше на следващата сутрин да се спусне с нея в онези дълбини на паричния пазар, които досега не бе посещавал. Така и стори и постигна известен успех. Откри един капиталист в тези дълбини, който се оказа склонен да му даде заем от двеста лири, приемайки четвъртата сметка като гаранция. Капиталистът щеше да получи четиресет лири за тази услуга и Джордж го прокле, когато взе чека си. Той бе достатъчно добре запознат със света на финансите, за да знае, че човек трябваше да е много отчаян, за да приеме да плати четиресет лири в замяна на двуседмичен заем от двеста. Прокле ситито. Прокле Камарата на общините. Прокле братовчедка си Алис и сестра си Кейт. Прокле покойния си дядо. И прокле себе си.
Господин Леви едва бе напуснал къщата на улица „Кралица Ан“, когато Алис каза на баща си какво бе направила.
— Парите трябва да бъдат платени — заяви тя.
Баща й не отговори веднага. Вместо това рязко се извърна от нея в стола си и се втренчи в огъня, клатейки глава.
— Парите трябва да бъдат платени — повтори Алис. — Татко, ще уредиш ли това?
Тази молба бе крайно несправедлива към Джон Вавасор и той се почувства засегнат.
— Татко, ако не обещаеш да ми помогнеш, ще трябва да говоря с господин Раунд и да открия брокер, който да прехвърли парите. Едва ли искаш името ми да бъде опозорено.
— Ще бъдеш разорена — отвърна той. — И за този негодник!
— Няма значение дали е негодник или не, татко. Трябва да признаеш, че дядо му се отнесе много жестоко с него.
— Мисля, че това завещание е най-мъдрото нещо, което баща ми някога е правил. Ако бе оставил имота на Джордж, след шест месеца нямаше да е останало нищо.
— А пожизненото плодоползване, татко?
— Щеше да заложи и него, за да събере някакви пари. И пак нямаше да успее.
— Във всеки случай той трябва да получи тези две хиляди лири, татко. Обещай ми, че ще ми помогнеш.
— След това ще поиска още.
— Не, не мисля, че ще поиска още. Във всеки случай не мисля, че съм длъжна да му дам всичко, което притежавам.
— Разбира се, че не си. Искам да знам защо мислиш, че си длъжна да му дадеш каквото и да било?
— Защото му обещах. Вече разписах сметките и те трябва да бъдат платени.
Но господин Вавасор отказваше да й обещае.
— Татко, ако не се съгласиш да го направиш, ще трябва веднага да отида при господин Раунд.
— Не съм сигурен, че мога да го направя. Не съм сигурен, че и господин Раунд би могъл. Повечето ти пари са ипотекирани.
Последва кратка пауза в разговора.
— Кълна се, че никога преди не съм чувал такова нещо — заяви господин Вавасор. — Никога. Да дадеш четири хиляди лири на такъв мъж за по-малко от три месеца! Четири хиляди лири! И казваш, че няма да се омъжиш за него?