— Измори ли се? — попита Кейт, когато двамата се насочиха обратно към хотела.
— Не съм изморена, но Джордж ми напомни, че трябва да станем в пет часа.
— Иска ми се Джордж да си мълчи. Не можем всяка вечер да се разхождаме по моста в Базел. Опасявам се, че ако брат ми се озове на връх Синай, първата му мисъл ще бъде дали ще успее да слезе долу навреме за вечеря. Осъзнаваш ли, че царицата на реките тече под краката ти, Джордж, а луната блести по начин, който няма как да видиш вкъщи?
— Обещавам да остана тук цяла нощ, ако отложим утрешното заминаване — отвърна брат й.
— Няма да ни стигнат парите — рече Кейт.
— Тогава повече не споменавай връх Синай — каза той. — Да се прибираме.
Изминаха обратния път до хотела по същия начин като преди. Момичетата вървяха заедно, а младият мъж крачеше зад тях. Така изкачиха стъпалата, прекосиха антрето и се насочиха към стълбите. Тук Джордж подаде свещта на Алис и й прошепна няколко думи.
— Моето треперене тепърва предстои — рече той — и ще продължи цяла нощ.
Тя би дала всичко на света да му отговори нещо лекомислено и безгрижно, сякаш казаното от него нямаше значение. Но не можеше да го направи. Думите просто не й идваха. Осъзна това и се насочи към стаята си, без да му отговори. Седна до прозореца, гледащ към реката, и зачака Кейт. Стаите им бяха свързани с междинна врата и Алис не би започнала прибирането на багажа без братовчедка си.
Но Кейт бе отишла в стаята на брат си, като преди това бе обещала, че ще се върне след минутка. Тази минутка се оказа половин час.
— Ако искаш съвет от мен, Джордж — рече Кейт и най-накрая стана, взимайки свещта, — помоли я в права реч да ти даде още един шанс. Направи го утре в Страсбург. Никога няма да ти се отвори по-добра възможност.
— Да я помоля да се откаже от Джон Грей?!
— Не съм казала подобно нещо. Остави я сама да вземе това решение. Повярвай ми, ако прояви достатъчно смелост да приеме предложението ти, значи е достатъчно смела, за да се отрече от Джон Грей.
— Кейт, вие жените не се разбирате една друга. Ако направя това, всичките й силни чувства ще се насочат против мен. Първо трябва да я накарам да осъзнае, че иска да развали годежа си.
— Тя осъзна това отдавна. Не си мисли, че не знам какво иска. Но ако не събереш смелост да говориш с нея, ще се омъжи за Джон Грей въпреки желанията си.
— Да събера смелост! Никога не съм бил страхлив по отношение на това да говоря с хората. Понякога е неприятно, но го правя, стига да открия подходящия момент.
— Но нима с нея няма да е приятно? Сигурно си щастлив от факта, че тя все още те обича. Предполагам, че ти все още обичаш нея?
— Кълна се, че не знам.
— Не ме предизвиквай, Джордж. Правя всичко по силите си, за да ви събера, но ако не вярвах, че все още я обичаш, щях веднага да отида при нея и да я посъветвам никога повече да не те вижда.
— Кейт, понякога ми се струва, че не правиш всичко по силите си за мен.
— Добре. От всички човешки същества на земята, ти трябва да си най-неблагодарното.
— Защо да не се омъжи за Джон Грей, ако го харесва?
— Но тя не го харесва. А аз го мразя. Мразя звука на гласа му, погледа в очите му и онзи бавен и преднамерен начин, по който се движи, сякаш го е страх да не износи дрехите си.
— Не виждам какво общо има твоята омраза.
— Ако смяташ да ми четеш морал, ще си тръгна. От сърце желая Алис да стане твоя жена. Ако някога си обичал някого… и понякога се съмнявам в това… но ако някога си обичал някого, обичаше нея.
— Миналото и настоящето са две различни неща.
— Добре тогава, Джордж. Направих всичко по силите си. Всеки път историята се повтаря. Саботираш всяко нещо, което се опитвам да направя за теб. Саботираш самата мен. Струва ми се, че казваш тези неща просто за да ме дразниш.
— Кълна се, Кейт, по-добре отивай да си лягаш.
— Не и преди да й разкажа всичко. Няма да допусна отново да бъде измамена и използвана.
— Кой я използва сега? Нима не я използваш, като се опитваш да развалиш годежа й с онзи мъж?
— Не. Ако смятах така, нямаше да се опитвам. Тя ще бъде нещастна с Джон Грей и ще направи и него нещастен. Не го обича истински. Той я обича, но аз нямам нищо общо с това. Няма да се трогна, ако сърцето му бъде разбито.