— Но… небеса… какъв безочлив грабеж! Две хиляди лири за две седмици!
Краткостта на срока сякаш бе скандализирала господин Вавасор повече от самата сума. Той описа цялата транзакция на Грей, опитвайки се да бъде възможно най-изчерпателен, и му каза как Алис бе обявила, че сама ще отиде при господин Раунд, ако баща й откаже да плати сметките в уречения срок.
— Господин Раунд не знае нищо по въпроса, между другото — продължи Вавасор. — Дори не би си помислил, че някой може да бъде толкова нагъл. Ще посъветвам Алис да забрави за тези сметки и да остави срока да изтече. Междувременно аз ще отида до Дръмъндс и ще им обясня всичко.
— Не бива да правиш това — отвърна Грей. — Аз ще отида до Дръмъндс и ще платя сметките. Нека Джордж получи парите си. Обирът му е бил успешен.
— И ако тя накрая откаже да се омъжи за теб, Грей? Кълна се, че според мен ще направи точно това. Убеден съм, че никога няма да се омъжи. Просто не е като другите жени.
— Парите няма да ми липсват, ако никога не се оженя — каза Грей с усмивка. — А ако се омъжи за мен, разбира се, че ще я накарам да ми ги върне.
— Няма да стане, Грей! — отвърна Вавасор. — Ако беше твоя дъщеря, щеше да знаеш, че тя никога не би приела парите ти по този начин.
— Знам това, въпреки че не ми е дъщеря. Просто се шегувах. Веднага щом се уверя, ако това изобщо се случи, че тя никога няма да се омъжи за мен, ще си взема парите обратно. Не се тревожи. Тогава ще й обясним условията на споразумението, което сме сключили.
Те решиха следното: на следващата сутрин Вавасор съобщи на дъщеря си, че е изпълнил молбата й и че сметките са били платени преди срокът им да изтече. Същата събота (денят, споменат от братовчед й в неговото писмо) тя отиде до Дръмъндс и бе информирана от безкрайно учтивия писар, че сметките наистина са били платени.
Струва ми се, че едва ли бихме могли да опишем това отношение към господин Джордж Вавасор като несправедливо.
Шестдесет и втора глава
Заминаване в чужбина
Една сутрин в началото на май, цяла седмица преди Алис да посети банката на „Чаринг Крос“, един прислужник в ливрея, висок над два метра, излезе от кабриолет, спрял пред къщата на улица „Кралица Ан“, и занесе бележка на госпожица Вавасор, като й съобщи, че е инструктиран да изчака отговора й. Прислужникът бе изпратен от лейди Гленкора, която му бе наредила да пристигне в кабриолет и да си тръгне със същия кабриолет, както и да бъде бърз като Меркурий, доколкото това бе възможно за един лондонски слуга. Тази сутрин господин Палисър бе уредил плановете си с жена си, или по-скоро тя бе получила неговите нареждания, и веднага бе изпратила своя Меркурий към къщата на улица „Кралица Ан“. В бележката пишеше:
„Моля те, ела веднага, ако можеш. Имам толкова много за казване и още повече за молене. Ако не можеш да дойдеш, кога бих могла да те видя и къде?“
Алис изпрати своя отговор, уверявайки лейди Гленкора, че ще дойде на улица „Парк Лейн“ веднага щом се преоблече, и Меркурий си замина с кабриолета.
Алис завари своята приятелка в малката трапезария на горния етаж, седнала до прозореца. Не се бяха срещали от вечерта на партито на лейди Монк и лейди Гленкора не бе виждала Алис в траурното облекло, което тя бе започнала да носи след смъртта на дядо си.
— Боже, как те променят тези дрехи! — възкликна Гленкора. — Не съм предполагала, че ще дойдеш облечена в черно.
— Не знам какво ще поискаш от мен, но се надявам, че бих могла да го изпълня както в цветни, така и в черни дрехи.
— Няма значение как си облечена, скъпа моя. Но имам толкова много неща за казване и не знам откъде да започна. Освен това ще те помоля да направиш нещо и съм сигурна, че ще ми откажеш.
— Обикновено съм много услужлива.
— Не е така, мила моя. Много рядко правиш нещата, за които те моля. Но първо трябва да ти разкажа. Свали бонето си, защото ще ми трябват няколко часа.
— Няколко часа, за да ми разкажеш!
— Да, както и за да те убедя да изпълниш молбата ми. Всъщност по-добре да започна с това. Заминавам в чужбина.
— С кого?
— Ах, точно в това е въпросът! Само ако знаеше колко много мислех по този въпрос! Понякога си казвам неща, които ми се струват напълно разумни, но само след час започвам да се мразя за това, че съм ги помислила.
— Но защо не ми отговаряш? С кого заминаваш в чужбина?
— Ами… ти също ще бъдеш в групата.